Широко разпространена е мисълта, че мениджърът е човек, който постига резултати, като кара другите да работят. И разбира се това е така.
Фокусът на тази мисъл обаче е мениджърът, а не неговите подчинени. Колкото и болезнено да е, трябва да признаем беспорната истина, че за да има във фирмата качествени служители, определящият фактор е ръководителят и неговото умение да ръководи хора. От него и само от него зависят резултатите. Ако служителите не изпълняват задачите и не работят за постигането на фирмените цели това не означава задължително, че те не могат. Това може да е показател, че ръководителят не може.
Тази истина в днешно време е изключително актуална, особено за предприемаческите организации, достигнали определен етап от своето развитие. На повечето собственици на бизнес до болка е позната ситуацията, че докато лично следят изпълнението на служителите във фирмата нещата се случват. В момента, в който собственикът е ангажиран с нещо друго, като че ли работата във фирмата спира.
Може би често се питате как да се справим с това? Понякога ви се иска да кажете „Писна ми да се занимавам с хора”. И ще сте прави.
Никой не ни учи на това, как да се справяме с хората. Успяваме да развиваме дейността на фирмите си на база личните си предприемаческите си качества, но колкото повече успяваме, толкова повече започваме да се нуждаем от хора, на които да прехвърлим изпълнението и контрола на част от задачите. И тогава се изправяме пред предизвикателството абсолютно неподготвени да управляваме екипи от хора.
Това е едно от наистина сериозните предизвикателства пред ръководителите.
Защото хората са различни, непредсказуеми, променящи се и емоционални. Днес в информационното общество, хората не се подчиняват сляпо, имат избор и възможности, и правото да избират. Не са покорни и изпълнителни. Те търсят смисъла, ползата, перспективата и удовлетворението от своята работа. Работата за тях е далеч над обикновенно средство за препитание.
Тези особености на трудещите се хора в съвременността правят задачата на техните ръководители наистина трудна и предизвикателна. Вече не е достатъчно ръководителят да бъде специалист в определена функционална област. По-важното е да може да ръководи хора, да успява да подбере екип от качествени служители и да ги обедини около една цел. И колкото екипа се разширява и в него се включват все повече хора, всеки със собствена цел и приоритети, задачата става с повишена трудност.
Асоциацията, която възниква у мен, когато се опитвам да опиша сложността на това да управляваш хора в днешно време е детска градина. Нали сте виждали деца на около 4-5 годишна възраст събрани на едно място? Всяко дете следва собствена програма и ако учителката не успее да ги насочи в желаната посока и да фокусира вниманието им, настава невероятен хаос.
Същото се случва и със служителите в организацията, ако ръководителят не успее да овладее личните цели на служителите си и не насочи енергията им към постигане на целите на фирмата.
Помислихте ли си, че трябва да бъдете едва ли не психолог или педагог за да успеете в тази непосилна задача? Наистина е така, но не е толкова сложно.
В теорията по мениджмънт, ръководител, който успее да доближи личните цели на служителите до тези на организацията се нарича лидер. Това е едно от най-ценните умения на ръководителите днес, което до голяма степен е обвито в някаква мистерия и загадъчност.
Общо приетите схващания са, че лидерът е харизматична личност; лидерът се ражда такъв; или го имаш или не; не се придобива и така нататък. Вярно е, че някои хора се справят с тази роля по-добре и по-лесно от други, но всеки ръководител може да придобие умения да ръководи хора стига да е осъзнал необходимостта от такива умения и да положи необходимите усилия.
Ако вие чувствате желание да развивате лидерските си способности, ето три въпроса, върху които да помислите:
1. Умея ли да формулирам цели и да ги поставям ясно пред подчинените си?
Все пак за да накарате някой да свърши нещо, той трябва еднозначно да разбира какво искате от него. В противен случай резултата, който ще получите няма да отговаря на очаквания от вас.
Умението да се формулират цели е едно от най-съществените умения на ръководителя, за да става така, че работата да не е свършена, вие да не сте доволен и вашите подчинени да са разочаровани, че въпреки положените усилия от тяхна страна пак не са оценени.
2. Успявам ли да откроя най-характерните индивидуални качества на всеки от подчинените си?
Без това вие сте като с вързани ръце и вероятно ще възлагате задачи на неподходящите хора и няма да получавате очакваните резултати. Добрият ръководител познава хората си, както силните им страни така и слабите, но се съсредоточва върху силните за да използва потенциала им.
Резултатът от такъв подход е, съществен принос на служителя към работата и неговото лично удовлетворение, че се справя все по-добре.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.3. Знам ли кои са най-важните неща за всеки човек? В какво вярва? Какви са желанията му? Какви са ценностите и целите му?
Не? Тогава се подгответе за изненади, точно когато най-малко очаквате.
Всеки човек е индивид и има собствена програма, която следва. Не забравяйте това! Положете усилия да разберете тези неща, за да можете да насочитехората си към целта, която искате да постигнете.
В резюме
Въпросите от по-горе очертават първите стъпки в превръщането на един ръководител в добър. По този начин можете да направите управлението на хора по-лесно за вас самите.
Само три стъпки! Струва ли си да опитате?