Властта е потенциалното състояние, възможност да се влияе на другите. Но трябва да сме наясно, че когато в организацията се появят причини за активизиране, упражняване и използване на власт, не можем да разчитаме само и единствено на авторитета, заповедите или поощренията.
Защо това е така?
Най-точен отговор на този въпрос ни дава самата природа на властта.
Както вече споменах, властта е не само потенциална възможност, но и упражнявана възможност и способност да се влияе върху поведението на другите, за да се получи точно определен желан резултат.
Така че освен “имането на възможност” за оказване на власт, от ръководителя се иска и “моженето” да придобива, разширява и упражнява власт.
Как става това?
Придобиването, разширяването и упражняването на власт се осъществява с различни тактики на влияние, които могат да се групират в 3 отделни групи:
- Тактики за междуличностно влияние.
- Тактики за осъществяване на вътрешноорганизационна власт.
- Тактики на влияние извън организацията.
Тук, както е видно и от заглавието на този материал, ще се спра на тактиките за осъществяване на вътрешноорганизационна власт. Те са няколко на брой и е трудно да се даде еднозначен отговор на въпроса коя от тях е най-удачната и подходящата и кога.
Виж кои са 11-те тактики за влияние и вътрешноорганизационна власт.
Сигурно е обаче, че различните аспекти на всяка една от тези тактики, могат да предложат на ръководителите и групите богати възможности да получават, развиват и упражняват власт. Помежду им има нещо общо. Общото е политиката за придобиване и упражняване на властта. Тя се изразява във включването на усилията на всички заинтересованите групи да въздействат на тези решения, които влияят на позициите им в организацията.
Кои са причините да се провежда политика за придобиване, разширяване и упражняване на вътрешноорганизационна власт?
Причините могат да бъдат много, но тук ще посоча само три основни.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.1. Наличие на конфликти между цели, стратегия и ресурси
Отделите (групите от служители) като структурни подразделения на организацията, имат своите цели. Несъгласието с приоритета на целите, например, може да породи конфликт. Този конфликт изисква политика за координиране на целите между два отдела.
Например, финансовият отдел може да има за приоритет печалбата, а маркетинговият отдел – пазарния дял. И печалбата, и пазарните дялове може би са еднакво важни цели за организацията. На коя от двете цели обаче следва да се даде приоритет?
Ако финансовият отдел предпочете да жертва някаква част от пазарния дял, за да спечели фирмата по-голяма печалба, то маркетинговият отдел може да предпочете да жертва някаква част от печалбата, за да спечели по-голям пазарен дял в момента и запазаването му в перспектива. Така възникналият конфликт изисква избор на тактика за осъществяване на политика. А конфликтите се разрешават чрез провеждане на определена политика за упражняване на власт.
2. Решението е еднакво важно и за двете страни
В случай, че едно решение няма значение за някоя от страните в организацията, то не се налагат и действия за осъществяване на някаква политика на власт.
Въпросът не стои така, когато решението засяга статуса на някоя от страните в организацията, или когато нарушава баланса на власт в организацията, или когато разпределението на ресурси е в ущърб на целите на една от страните.
В тези случаи решението е жизнено значимо и се превръща в условие за конфликт, а оттам в необходимост от предприемане на съответна политика.
3. Разпределение на властта
Няма организацията, в която властта да не е разпределена по структурни подразделения. Това само по себе си е условие решенията да бъдат вземани посредством провеждане на политика и борби от позициите на властта.
В заключение
За служителите в една организация е добре да са наясно с причините, при които техните ръководители следва на всяка цена да прояват “властно” поведение.
Ако техният ръководител отказва да упражнява власт и се отмята от думите и обещанията си, то това е сигурен белег на личната му мениджърска некомпетентност. В този случай едва ли служителите ще са доволни от своя ръководител.
Бих препоръчал на ръководителите да осмислят по какъв начин се провявяват трите причини за придобиване, разширяване и упражняване на власт там, където работят, за да изработят своята стратегия на “властно” поведение.
Прочети повече: 6 форми на власт на Френч и Рейвън.
