Едно от най-важните мениджърски умения е свързано с оценката на служителите.
Ще използвам метода на аналогията, за да сравня оценяването на учениците в училище с оценяването на служителите в организацията. Фактите, които ще изложа биха могли да провокират у теб поуки за този важен управленски процес, който за съжаление е нерядко или подценяван, или неправилно прилаган. Това нанася морални и материални щети както на служителите, така и на организацията.
Моята внучка
Когато моята внучка София завърши ІІІ клас, тя получи на лист хартия т.нар. “Характеристика на ученика за учебната година”. Тази характеристика е изготвена от класния ръководител. Има изходящ номер и подписи от класния ръководител, директора на училището и родителите.
Отделно от характеристиката, моята внучка получи и бележника си с оценки. В него са отразени “текущите”, “срочните”, а така също и крайните “годишни” оценки.
Вълненията на децата от характеристики и бележници са разбираеми. Вълненията на родителите – също. И характеристиките, и оценките са обратната връзка, с която училището като институция дава своето мнение за резултатите на ученика и начина, по който са постигнати тези резултати.
А обратната връзка има значение. Тя е съпроводена от чувства, а чувствата на свой ред са последвани от поуки какво да се прави оттук нататък. По-късно всичко това има отношение към по-високата или по-ниска мотивация за учене през следващата учебна година. Мотивацията, благодарение на обратната връзка, е по-ясна и определя поведението на ученика, в широкия смисъл на тази дума.
Ето няколко факта от оценяването на учениците (в началното училище), които ми правят впечетление:
1. Оценяването е постоянен процес
Въпреки че има някакви “сезони” (седмични, месечни, годишни), учениците знаят, че са оценявани постоянно – всеки ден те имат своите уроци, домашни, които трябва да подготвят и за които получават оценки. Оценките се нанасят в бележниците, а това мотивира за учене и постигане на определени резултати.
Редовното оценяване за знания поддържа напрежение, но става дума за полезно напрежение. Едно е да знаеш, че ще те оценяват чак в края на годината, друго е да знаеш, че си постоянно под контрол.
Ако оценяваха учениците за знания само в края на годината (по подобие на годишните атестации в някои фирми), знанията биха били повърхностни, а не задълбочени. Когато ги оценяват за знания редовно, знанията се получават на малки порции и се постига т.нар. “натрупване”.
Ако за учениците знанията са основното, по което те са оценявани, за работещите хора основното, за което трябва да са оценявани са резултатите им в работата.
При теб на работа оценяват ли се редовно резултатите от работата?
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Оценките обикновено са съпроводени от устен коментар и препоръки
Оценката в училище почти винаги е съпроводена от устен коментар на учителя. По този начин ученикът разбира своите постижения, съответно своите грешки.
Когато учителят дава насоки за корекция на поведението на учене, например “Обърни по-голямо внимание на…”, ученикът е по-наясно с това, което очакват от него. Ясното очакване е от голямо значение за по-нататъшната мотивация и резултати в работата на ученика.
Погледнах моя личен ученически бележник от 1958/59 година, когато съм била ІV клас. Установих, че почти всяка седмица съм получавала по една оценка за някакъв учебен предмет. Спомням си ясно нашата класна ръководителка – мила, търпелива, настойчиво подканяща децата със съвети какво трябва да правят, за да се учат по-добре. Тя никога не порицаваше публично, но публично хвалеше ученика, който знаеше добре учебния материал. А ние като нейни ученици сме били винаги с висока мотивация.
Е, разбира се имаше такива сред нас, които невинаги се учеха добре и получаваха по-ниски оценки, но това е по-добре отколкото на всички да се пишат само високи оценки.
Правят ли ръководителите в твоята фирма устни коментари по повод на рутинните месечни резултати от работата?
3. Използват се разнообразни показатели за оценка
Макар и отскоро, другите сфери на оценяване в училищата, освен знанията, са:
- учебна работа на ученика
- участие в училищния живот
- социални умения
- боравене с емоциите и др.
Преброих колко са показателите за оценяване, по които е съставена характеристиката на моята внучка. Те са 33. Внушителен брой, нали?
Какви други показатели, освен резултатите от работата, се оценяват в твоята фирма?
Поуки за оценяването
Време е за поуките. Формулирам ги като въпроси за размисъл:
- Защо на оценяването на работата у нас все още не се гледа като на постоянен процес? Нима не е добре да се оценява постоянно? Нали всички искаме да се повишава мотивацията на хората? Какво пречи тогава?
- Защо оценяването на работата не е съпроводено от спокоен устен разговор и коментар от страна на ръководителя? Какво пречи да е така? Защо на ръководителите все им липсва време за разговор със служителите по повод на оценяването на работата?
- Защо на работа не оценяваме “за резултати” (както в училище е за знания), а оценяваме за качества на личността? Кое оценяване има по-голямо значение за изпълнението на целите на фирмата? Резултатите или качествата на личността на служителите?
- Кои други прояви на служителите бихме могли да оценяваме, освен резултатите, които те постигат всеки месец? Поведението им в работата? Спазване на някакви правила? Нещо друго?
Трите факта за процеса на оценяване на учениците, споменати по-горе открояват три възможности за подобряване на процеса на оценяване на възрастните хора в тяхната работа.
Прочети повече: Пълно ръководство за успешно управление на човешките ресурси.
