Кое е това, което движи нашето поведение? Какви са корените на движещите сили? Колко от тях са подсъзнателни и колко – осъзнати? Влияят ли се нашите постъпки от човешката ни природа?
По тези въпроси има концепция, която събира на едно място огромния резервоар от знания от философи и психолози, натрупани през вековете. Тя е известна като “18 закона за човешката природа”.
Нека разгледаме тези закони.
18 закона за човешката природа
Концепцията с 18 закона за човешката природа е дело на Робърт Грийн – популярен автор на книги-бестселъри за властта, войната, правото и човешкото поведение. Грийн представя идеите си в книгата “Законите на човешката природа”, издадена за първи път през 2018 г.
Концепцията на Грийн се основава на научни доказателства от философията и психологията, а именно, че:
- Човешката природа е социална по своята същност и е отражение на устройството на човешкия мозък и конфигурацията на нервната система.
- Тъй като сме социални животни, които се стремят да оцелеят, ние сме се научили да си сътрудничим с други хора, да координираме действията си, да живеем в група, да създаваме и поддържаме групова дисциплина.
- Човешката природа има много лица и всяко от тях се изявява като “закон” – нещо като първична сила, чието пренебрегване води до риск да загубим контрол, да сме объркани и безпомощни.
Робърт Грийн отбелязва:
“Много е просто: човешката природа е по-силна от всеки индивид, от всяка институция, от всяко техническо изобретения. Тя оформя всичко, което познаваме като отражение на себе си. Тя си играе с нас като с пешки.”
Концепцията за човешката природа на Грийн включва 18 закона:
- Закон за ирационалността;
- Закон за нарцисизма;
- Закон за ролите;
- Закон за характера;
- Закон за копнежа;
- Закон за късогледството;
- Закон за отбранителността;
- Закон за вътрешния саботаж;
- Закон за потискането;
- Закон за завистта;
- Закон за грандоманството;
- Закон за закостенялостта на половете;
- Закон за безцелността;
- Закон за нагаждането;
- Закон за непостоянството;
- Закон за агресията;
- Закон за късогледството на поколенията;
- Закон за отричане на смъртта.
Робърт Грийн обобщава за законите:
“Всяко пренебрегване на законите на човешката природа води към риск. Отказът да се съобразим с тях ни обрича на поведенчески модели, които са извън нашия контрол, както и на чувство на обърканост и безпомощност.”
Да разгледаме по-подробно всеки от осемнадесетте закона за човешката природа.
1. Закон за ирационалността
Законът за ирационалността гласи, че ние хората по природа сме емоционални и действаме прибързано.
Границата между рационалното и ирационалното е в степента на осъзнаване. Рационалният човек осъзнава склонността да действа под влияние на емоциите и е бдителен. Ирационалният човек действат под влияние на емоциите и не мисли за последствията. Той не умее да се самоанализира и не признава грешките си.
Въпреки това, Робърт Грийн счата, че можем да укрепим мислещата част на мозъка си в неговата вечна борба с емоционалната.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Закон за нарцисизма
Законът за нарцисизма гласи, че всички сме “нарциси” – някои повече, други по-малко. Всички изпитваме безкрайна нужда от внимание, защото сме социални животни. От вниманието на другите хора към нас зависят връзките и отношенията ни с тях. Последиците от това да не сме харесвани са ниско самочувствие, съмнения и колебания какви сме, затъване в депресия и др.
Спектърът на нарцисизма е широк, счита Грийн. “Дълбоките нарциси”, например, се научават да привличат внимание, но това е само на повърхността. Те са опасно зависими от чуждото внимание и когато не успеят да го привлекат, изпадат в гняв, жадуват за отмъщение, чувстват се онеправдани, изживяват се като жертви.
Има и “здравословни нарциси”, които са по-трезви, по-бързо се възстановяват от “рани” и приемат по-реалистично картината за себе си.
3. Закон за ролите
Законът за ролите гласи, че ние сме склонни да си слагаме маски и да играем определени роли.
По природа сме ненадминати актьори, защото искаме да се покажем в най-добра светлина пред другите хора. Например, искаме да покажем на другите, че сме скромни, трудолюбиви, почтени и т.н.
Чрез ролите, които играем, ние прикриваме своята неувереност, завист, чувства на неприязън и подсъзнателни желания. За целта използваме езика на тялото – жестове, пози, изражения, интонация на гласа и др.
4. Закон за характера
Законът за характера гласи, че ние не правим едно и също нещо само веднъж, а неизбежно го повтаряме.
Това е нашият характер – един невероятен инструмент за гравиране (отпечатване) на всичко, което мислим и правим.
Силите, които оформят нашия характер са генетични, както и родени в ранните детски години, през навиците и жизнения опит. Най-важният показател на характера са действията на човека. Затова Грийн казва, че хората никога не правят едно и също нещо само веднъж.
5. Закон за копнежа
Законът за копнежа гласи, че всички ние постоянно копнеем да притежаваме нещо, което нямаме, или да бъдем нещо, което не сме.
Нашата природа е така устроена, че не можем никога да сме доволни от това, което имаме. Колкото по-отдалечено е това, за което копнеем, толкова по-силен е копнежът по него. Човек е “искащо животно”, както казва Ейбрахам Маслоу.
Копнежът ни е обусловен от качествата на нашия човешки мозък. Така например, умът ни работи чрез контрасти – ние формираме представата за нещо, като опознаваме неговия контраст. Освен това мозъкът ни подтиква да сме вечно бдителни, а и въображението ни е безкрайно.
6. Закон за късогледството
Законът за късогледството гласи, че ние се впечатляваме най-силно от това, което виждаме, чуваме и чувстваме “сега”.
С други думи, ние се хващаме за съблазнителни неща, измамни обещания, бързи резултати и лесни пари. Не виждаме по-дългосрочните последици – това е късогледството.
Видимите признаци на късогледството са непоследователното мислене, треската за новини, нежеланието да се оглеждат детайлите, прибързаните решения.
7. Закон за отбранителността
Законът за отбранителността гласи, че ние се грижим за собствените ни интереси.
Ние се отбраняваме. Нашата защитна реакция започва да се формира още в ранна детска възраст, когато изграждаме своето лично пространство и го браним от чужди посегателства. Впоследствие, прибавяме и чувството си за лично достойнство, предпазливостта си да не ни манипулират, лъжат или принуждават. Стремим се още към свобода на избора си.
В основата на отбранителността е самооценката. Ние не приемаме идеи, които противоречат на нашата самооценка.
8. Закон за вътрешния саботаж
Законът за вътрешния саботаж гласи, че ние обичаме да си мислим, че притежаваме обективно познание за света. Вярваме, че това, което възприемаме със сетивата си всеки ден е реалността и че тя е една и съща за всички.
Това е илюзия. Няма дори двама души, които да възприемат света по еднакъв начин. Всеки визуализира своята лична визия за реалността според своите собствени парадигми и затова тя е наше лично творение.
Това е въпрос на нагласа. Грийн отбелязва, че корените на тази наша нагласа са в генетичната ни наклонност, както и в нашите най-ранни преживявания. Нагласата ни към света се предопределя от това, което се случва в живота ни и ако е негативна, може да ни саботира. Добрата новина е, че нагласата е податлива към промени и можем да я направим по-позитивна и отворена към хората.
9. Закон за потискането
Законът за потискането гласи, че хората рядко са такива, каквито външно изглеждат.
Под учтивата и приветлива външност неизбежно се крие тъмна сенчеста страна на несигурност, агресивност, егоизъм и други нагласи, които хората прикриват от другите и дори от самите себе си.
Сенчестата, тъмна страна на човешката природа има различна плътност, а тя зависи от това доколко силно човек я потиска. Рано или късно тя обаче се разкрива, най-вече в моменти на стрес, рани, колебания.
10. Закон за завистта
Законът за завистта гласи, че тя е израз на малоценност и неудовлетворение и че ни подтиква към скрити атаки.
Завистта се появява, когато се сравняваме с друг човек. Въпреки че за някои сравнението е стимул за развитие, за други то става повод за завист. Според Грийн, завистта е много трудна за преодоляване емоция, тъй като нейните първи пристъпи ни карат да не я признаваме.
Въпреки това, завистта има своите признаци. Можем да я разпознаваме по погледа. Например, очите на завистта пронизват, те изразяват враждебност и презрение. Такива погледи са кратки (миг-два) и са последвани са от фалшива усмивка.
11. Закон за грандоманството
Законът за грандоманството гласи, че ние притежаваме дълбока нужда да имаме високо мнение за себе си и ако то се разминава с реалността, ставаме грандомани. Грандоманството е твърдо чувство за привъзходство над всички останали.
Когато бебето е малко, то е силно привързано към майка си, защото тя задоволява неговите нужди. Впоследствие бебето разбира, че майка му има и други грижи и приоритети. То осъзнава, че не е всемогъщо и това го мотивира да се налага по един твърде болезнен начин и то така, че останалите да си мислят за него като най-важното съществото. С течение на времето бебето формира напълно своето грандоманско отношение към света.
12. Закон за закостенялостта на половете
Законът за закостенялостта на половете гласи, че всички ние имаме мъжки и женски качества, които са както генетични, така и придобити. В същото време, по различни причини ние потискаме някое качество или преекспонираме друго.
Например, жената може да се се нагърби да изпълнява повече роли в семейството. Мъжът също може да стори това. Повечето роли обаче, които могат да са роли, свързани по-скоро с другия пол, променят мисленето и поведението.
Понякога се налага временно да влезем в някоя женска или мъжка роля, да проявим нетипично женско или мъжко качество, но това не бива да е постоянно, тъй като ще е в разрез с човешката ни природа.
13. Закон за безцелността
Законът за безцелността гласи, че чувството за безцелност е естествена реакция на това, че сме родени по време на големи промени и хаос. Обратното чувство е целеустремеността, тъй като по силата на нашата природа копнеем да имаме някаква посока.
В миналото хората са ползвали системи за подкрепа – религии, табута, семейни клетки, обществени групи. Всичко това вече почти не съществува в западния свят. Без компас от вярвания, ние се изгубваме.
Животните разчитат на инстинктите се, а ние хората – на съзнанието. Робърт Грийн отправя препоръка да използваме именно съзнанието си, за да развиваме уникалната си същност и така да получим чувството за цел и смисъл в живота.
14. Закон за нагаждането
Законът за нагаждането гласи, че във всеки един от нас живее друг човек – това е така нар. “социална персона”.
Социалната персона проявява себе си, когато сме в обкръжение на група от хора и сме заразени от груповата атмосфера, типичните изрази, жестовете, предпочитанията, облеклото, вкусовете и т.б. на тази социална група.
В резултат ние започваме да се вслушваме прекалено силно в мненията и оценките на другите, нагаждаме се към тях и едновременно с това губим себе си, своята автентичност, уникалност и способност да мислим самостоятелно.
15. Закон за непостоянството
Законът за непостоянството гласи, че ние изпитваме смесени емоции към едни и същи неща. Нашите емоции много рядко са чисти и прости. Можем да изпитваме едновременно любов и омраза, възхищение и завист.
Това непостоянство, което касае двуякото тълкуване на емоциите, започва в ранното ни детство. Ако родителите ни са били грижовни, ние помним това с особена любов. Удобно забравяме обаче, че дори и тогава сме изпитвали негодувание за зависимостта си от тяхната любов и грижа.
Този фундаментален аспект на човешката природа се проявява най-ярко в отношенията ни с лидерите, които несъзнателно свързваме с родителите. Например, искаме да бъдем водени, но и да се чувстваме свободни. Копнеем за водач, но се страхуваме от него. Боготворим царя, но така също и искаме да го убием.
16. Закон за агресията
Законът за агресията гласи, че ние изглеждаме на пръв поглед учтиви и цивилизовани, но някои сред нас са агресивни, особено когато не успеят да се утвърдят по своя типичен манипулативен начин.
Агресивните хора разчитат на това да предизвикат отрицателни емоционални реакции и така да нарушат способността да се мисли трезво.
Латинският корен на думата “агресия” е “стъпка напред”. Според Робърт Грийн агресията дреме във всеки човек, защото е вродено качество. Ние сме станали господстващ вид на планетата благодарение на агресивната енергия в комбинация с интелект и находчивост. Човешката агресия, подобно на нарцисизма, има широк спектър от степени – от “плюс” до “минус”.
17. Закон за късогледството на поколенията
Законът за късогледствотото на поколенията гласи, че отделните поколения са късогледи – не се вглеждат трезво в предишните поколения, за да ги разберат и извлекат поуки. За съжаление, поколенията не се замислят и над собствения си начин на живот.
А всяко поколение има своя характер – ценности, вкусове, предпочитания, манталитет.
Когато познаваме духа на времето на своето поколение, разбираме неговото влияние върху собствения характер. Така можем да определим тенденциите, за които поколението жадува и да сме по-полезни на себе си и на другите.
18. Закон за отричане на смъртта
Законът за отричане на смъртта гласи, че много от нас не мислят за смъртта.
Това според концепцията на Грийн не е полезно. Добре е да помним, че смъртта е неизбежност. Да осъзнаваме това означава да осъзнаваме краткостта на живота, нуждата да сме целеустремени и обсебени от трескавото желание да постигаме целите си.
Същевременно този закон ни помага да преодоляваме препятствия, да се справяме с провали, раздели, кризи, скръб, да осъзнаваме кое е най-важното за нас.
Ние сме смъртни, а смъртта ни прави равни.
В резюме
Концепцията за човешката природа на Грийн съдържа 18 закона, които отразяват осемнадесет различни лица на човешката природа.
Грийн счита, че човешката природа е много по-силна от всеки индивид, от институция или някакво техническо изобретение. Тя е нещо като “първична сила”, която ни оформя като човешки същества.
Хубавата новина в концепцията на Грийн е, че осемнадесетте закона на човешката природа могат да бъдат опознати, разбрани, осъзнати и прилагани в отношенията ни с други хора. Идеята е по този начин да се изградим като уникални човешки същества, полезни на себе си и на обществото,в което живеем.
Прочети повече: 15 закона за израстването на Максуел.
