15 закона за израстването на Максуел

Всяко човешко същество притежава заложен в него потенциал.

Но как бихме могли да достигнем своя потенциал? Отговорът, без съмнение, е чрез личностно израстване.

Известни за 15 закона за израстването, които могат да помогнат на всеки да стане по-ефективен и удовлетворен човек. Нека ги разгледаме.

15 закона за израстването

Петнадесетте закона за израстването са формулирани от Джон Максуел – изтъкнат лектор, автор на бестселъри и пастор от САЩ, който ги описва в своята книга “15-те безценни закона на израстването”, издадена през 2012 г.

Законите на Максуел са на практика принципи, които помагат на хората да подходят правилно към личностното израстване за осъществяване на заложения във всеки потенциал.

Петнадесетте закона за израстването на Максуел са:

1. Закон за целеустремеността;
2. Закон за осъзнатостта;
3. Закон за огледалото;
4. Закон за размисъла;
5. Закон за постоянството;
6. Закон за обкръжението;
7. Закон за замисъла;
8. Закон за страданието;
9. Закон за стълбата;
10. Закон за каучуковия ластик;
11. Закон за размяната;
12. Закон за любознателността;
13. Закон за примера;
14. Закон за разширението;
15. Закон за съдействието и приноса.

Да разгледаме по-подробно всеки от тези закони.

1. Закон за целеустремеността

Законът за целеустремеността гласи, че израстването не става от само себе си.

Колкото по-рано осъществим прехода към съзнателното личностно израстване, толкова по-добре, тъй като по този начин израстването се ускорява.

Важно е да осъзнаем, че преднамереното личностно развитие е процес за цял живот, при който следва ясно да определим къде искаме да стигнем в живота, в каква посока искаме да вървим и докъде си представяме, че можем да стигнем.

Или, следва да имаме план за личностно израстване и да действаме съгласно него, т.е. развитието ни да е преднамерено, а не инцидентно.

За целта е много важно да скъсаме с осемте погрешни убеждения за личностно израстване, в капаните на които попадат много хора.

2. Закон за осъзнатостта

Законът за осъзнатостта гласи, че трябва да се познаваме, за да се развиваме.

За да достигнем своя потенциал, е нужно да имаме реална представа за себе си. Трябва да познаваме силните и слабите си страни, интересите, талантите и възможностите си. Ако не знаем къде сме сега на “картата” на своето развитие, няма как да определим къде искаме да отидем.

Когато става дума за посоката в живота, Джон Максуел откроява три типа хора:

1. Хора, които не знаят какво биха искали да правят – те се носят пасивно по течението и не могат да достигнат своя потенциал, тъй като нямат представа в какво да се целят.
2. Хора, които знаят какво биха искали, но не го правят – те обикновено са разочаровани, тъй като не са това, което искат да бъдат, най-често поради страх или нежелание да “платят цената”, за да учат и израстват.
3. Хора, които знаят какво биха искали да правят и го правят – те се познават, фокусирани са към целта си и растат в различни области, които им помагат да осъществят потенциала си, което на свой ред ги прави удовлетворени.

Ако искаме да се променяме и развиваме, следва да се опознаем добре, но така също и да приемем това, което сме, преди да започнем да градим.

3. Закон за огледалото

Законът за огледалото гласи, че трябва да видим ценното в себе си, за да увеличим ценността си.

Семената на успеха са заложени във всеки човек. От него се иска само да започне да култивира тези семена, да ги полива и подхранва, и те ще започнат да растат. Казано с други думи, необходимо е човек да увеличава своята ценност.

Защо толкова много хора не растат и не достигат потенциала си? Една от основните причини, според Максуел, е ниското им самоуважение. Те не вярват в себе си. Не виждат способностите, които са им заложени. Притежават способности, но не ги култивират, тъй като считат, че няма да успеят да се учат, израстват и разцъфнат в нещо прекрасно.

Джон Максуел казва:

“Самоуважението е най-важният ключ към човешкото поведение. Ако се оценявате ниско, бъдете сигурни, че светът няма да увеличи определената от вас цена.”

Ниското самочувствие поставя таван на потенциала ни. Човек никога не успява да действа на ниво, надхвърлящо нивото на представата, която има за себе си. Ако се оценяваме ниско, ще получаваме посредствени резултати, съгласно логиката на самоосъществяващото се пророчество.

Нужно е да си даваме сметка за нашата реална ценност, а ценността, която виждаме в себе си, обикновено е ценността, която виждат другите в нас.

4. Закон за размисъла

Законът за размисъла гласи, че научим ли се да правим паузи, ще позволим на израстването да ни настига.

Има различни начини за растеж и безкрайно количество уроци за учене в живота. Но някои видове израстване идват при нас само ако сме готови да спрем, да направим пауза и да дадем възможност на урока да ни настигне.

Понякога подобни ситуации са свързани с промяна в парадигмата.

Парадигмите са много силни, защото са призмата, през която виждаме света. Силата на променената парадигма е същинската сила на голямата промяна. Нерядко, това е плод на бавен и сложен процес. Редно е да можем да се вгледаме в себе си и да се запитаме: “А дали именно мисловните модели, които следвам така безусловно до този момент, не са главната причина за моите проблеми?”

Това е именно смисълът на паузата. Като се научим да правим паузи за размисъл, ние даваме възможност да нашия опит да се превърне в прозрение. Имаме нужда от време и място за пауза, за да поспрем и помислим – да изследваме и разберем по-задълбочено себе си.

За да размишляваме ефективно, Джон Максуел съветва да използваме силата на въпросите, например:

• Кое е най-голямото ми преимущество?
• Кое е най-голямото ми препятствие?
• Кое е най-голямото ми вдъхновение?
• Кой е най-лошият ми навик?
• Кои са моите най-висши ценности?

5. Закон за постоянството

Законът за постоянството гласи, че мотивацията ни кара да започнем, но самодисциплината ни задържа по пътя на израстването.

Няма значение колко сме талантливи. Няма значение колко възможности ни се предоставят. Ако искаме да се развиваме, ключът е постоянството.

Какво е “постоянство”? Това е поддържането на някакъв курс на действие независимо от трудностите. Когато човек постоянства, значи е разбрал, че в живота не всичко става веднага. За истински важните и стойностни неща в живота няма вълшебна пръчица, няма кратък и лесен път към успеха.

Джон Максуел предлага следния план за постоянно израстване:

1. Осъзнат стремеж към израстване;
2. Облягане на силните страни;
3. Започване с по-лесни неща в началото;
4. Търпеливо отношение;
5. Изпитване на удоволствие от процеса.

По отношение на постоянството, изключително важно е да знаем отговора на въпроса “Защо?” – защо правим това, което правим? “Как” и “Какво” ще ни отведат само донякъде, но именно “Защо” ще поддържа мотивацията ни на високо ниво, след като първият прилив на ентусиазъм отзвучи. “Защо” е свързано с нашите ценности, мечти и най-високи цели.

6. Закон за обкръжението

Законът за обкръжението гласи, че израстването е най-плодотворно, когато средата е благоприятна.

В психологията са известни т.нар. “Числа на Дънбар”, според които човек има средно 5 най-добри приятели, с които поддържа възможно най-задълбочени взаимоотношения, както и има средно други 10 добри приятели, с които поддържа много добри връзки, но не чак толкова задълбочени, както с първата група. Установено е, че човек отделя средно около 40% от времето си за социално взаимодействие с първата група и още 20% за социално взаимодействие с втората група хора.

С други думи, от огромно значение за нашето личностно развитие е каква е нашата среда и с кого най-често прекарваме времето си. Ние се превръщаме в средното аритметично от петимата човека, с които прекарваме най-много време.

Според Джон Максуел, в живота на всеки човек идва момент, когато трябва да промени обкръжението си, за да израсне. Това се отнася както за хора, израснали в лоша среда, така и за хора, отгледани в позитивна, грижовна среда.

В тази връзка Максуел отбелязва следното:

“Ако си винаги начело на класа, значи си в неправилния клас.”

Ако искаме да се усъвършенстваме, за да достигнем своя потенциал, трябва да бъдем в подходящото обкръжение. Това обикновено изисква да направим промени в живота си. Най-доброто място за учене е винаги там, където другите са пред нас.

7. Закон за замисъла

Законът за замисъла гласи, че за да бъде растежът максимален, трябва да разработваме стратегии.

Повечето хора оставят живота да им се случва. Те се носят по течението, чакат, реагират… И едва когато една голяма част от живота остане зад гърба им, си дават сметка, че е трябвало да бъдат по-предприемчиви и съзнателни.

За да израстваме, ние не можем да си позволим да сме пасивни, нужно е да проявяваме проактивност и да работим собствения си “Кръг на Влияние”. За целта следва да планираме и разработваме стратегии за нашия живот и растеж.

При разработването на стратегии трябва да се опираме на добри системи. Постиженията в живота се достигат по-лесно, когато подхождаме стратегически, използвайки организирани метод за действие. Човек има нужда от система за всяко важно нещо, което прави, в противен случай е много лесно в ежедневието ни да нахлуе хаос.

В тази връзка Максуел цитира една мисъл на Майкъл Гербер, автор на “The E-myth Revisited”, който казва:

“Системите позволяват на обикновените хора предвидимо да постигат необикновени резултати.”

Нужно е да започнем да развиваме и усъвършенстваме за себе си стратегически системи, които ще увеличат ефективността ни и ще ни носят най-висока възвращаемост от вложените време и усилия.

Системите трябва да съответстват на нашите ценности и приоритети, да позволяват измерване на резултатите, да създават отлична организация и да могат да се прилагат редовно и лесно.

Не на последно място, системите ни трябва да са прости, в унисон с принципа KISS.

8. Закон за страданието

Законът за страданието гласи, че доброто управление на неприятния опит води до невероятно голям растеж.

Как реагираме обикновено на неприятни преживявания? Избухваме ли в гняв? Свиваме ли се навътре в себе си на емоционално ниво? Игнорираме ли случващото се?

Всеки проблем дава възможност на човек да се запознае със самия себе си. При всяко болезнено преживяване ние се опознаваме малко по-добре. Болката е в състояние да ни накара да вземем решения, които иначе бихме отлагали, да се справим с проблеми, с които иначе не бихме застанали лице в лице. Болката ни подтиква да се вгледаме в личността, която сме.

Джон Максуел отбелязва, че:

“Никога не съм срещал човек, който да каже: “Обичам проблемите”, но познавам мнозина, които споделяха, че са постигнали най-много, когато ги е боляло.”

Неприятните преживявания не са спестени на никого и никой не ги харесва, но малко хора превръщат негативния опит в позитивен. Когато настъпят трудни времена, трябва да съумеем да се придвижим напред, за да израстнем, а не назад.

Това ще се случи, ако съумеем да научим нещо от неприятния опит.

9. Закон за стълбата

Законът за стълбата гласи, че развитието на характера определя височината на личностното ни развитие.

В своята забележителна книга “Седемте навика на високоефективните хора” Стивън Кови още в началото обръща специално внимание на темата за характера. Той акцентира на обстоятелството, че дългосрочният успех и щастливият живот изискват работа “отвътре-навън”. Необходимо е човек да изгради своя характер чрез подходящите принципи и ценности по начин, който да му послужи за основа за всички бъдещи успехи.

Джон Максуел изцяло възприема тази идея, като оприличава характера на стълба. Изкачването на стълбата на характера е важна задача, която може да доближи човек до реализиране на потенциала му. Но за целта, стълбата следва да е опряна здраво на правилната стена и това именно изисква да поставим ценности и принципи в центъра на живота си.

Много често хората се фокусират върху професионалните си умения и не развиват характера си, което почти неизменно в крайна сметка им струва скъпо. Струва им личните взаимоотношения и нерядко – кариерата. Деветдесет и девет процента от всички провали, според Максуел, са провали на характера. Повечето хора се фокусират прекалено много върху компетентността и прекалено малко – върху характера.

Джон Максуел казва:

“Ако правите нещата, които трябва да правите, когато трябва да ги правите, един ден ще можете да правитен нещата, които искате да правите, когато искате да ги правите.”

С други думи, преди да можем да правим, трябва да бъдем – да изградим силен характер, който да бъде нашият устойчив вътрешен център. Колкото по-силен е характерът ни, толкова по-голям е потенциалът ни за израстване.

10. Закон за каучуковия ластик

Законът за каучуковия ластик гласи, че израстването спира, когато изгубим напрежението между мястото, където сме и мястото, където бихме могли да бъдем.

“Само посредственият човек е винаги във върхова форма”, казва писателят Съмърсет Моъм.

Отнесена към темата за личностното развитие, тази мисъл е свързана с идеята, че повечето хора използват само малка част от своите способности и рядко се стремят да достигнат потенциала си. В живота им няма напрежение, няма натиск да растат, желанието им да излязат извън досегашните си рамки е почти нулево.

Например, Максуел цитира статистики, според които в САЩ една трета от завършилите гимназия не прочитат нито една книга през останалия си живот. А какъв ли е този процент в България?! Тези хора са избрали да не се “разтягат” и са готови да се задоволяват със средностатистическото в живота си.

Проблемът е, че никой не се възхищава на средностатистическото и безликото. Да си “средностатистически” означава да живееш така, че “да минава времето”, вместо да вдъхваш живот във времето, което изживяваш. Да бъдеш “средностатистически” означава да бъдеш забравен веднага щом напуснеш този живот.

На повечето хора изглежда естествено присъщо да се установяват в зоната на комфорт, предпочитайки комфорта пред потенциала. Те изпадат в познати модели и навици, правейки същите неща по същите начини със същите хора по съшщото време, и получават същите резултати. Това може да е приятно, но води до посредственост и следователно – до неудовлетворение.

Ето защо, ако не сме доволни от някаква област на живота, се налага да осъзнаем, че ще достигнем потенциала си само ако намерим смелост да излезем извън зоната си на комфорт и да разчупим черупката на нагласата към посредственост.

Да се “растегнем”, подобно на ластик, започва отвътре-навън и винаги изисква промяна. Това обаче ще ни научи на нови и неподозирани до този момент неща, ще ни открои от останалите и може да се превърне в нов начин на живот.

11. Закон за размяната

Законът за размяната гласи, че трябва да се откажем от някои неща, за да растем.

Какво е нужно, за да преминем на следващото ниво? Визия? Упорит труд? Личностен растеж? Да. Но също така, необходимо е да се откажем от някои от нещата, които обичаме и ценим най-много.

В самото начало на нашата кариера не е трудно да се отказваме от различни неща, за да растем. Нещо повече – понякога сме готови да се откажем от всичко в името на някаква възможност. Обяснението е просто – нашето “всичко” не е кой знае какво.

Но какво се случва, когато сме започнали да получаваме някои неща – приятна работа, висока заплата, дом, някакво ниво на сигурност? Готови ли сме да се откажем от някои от тези неща заради възможността да направим нещо, което би ни доближило до нашия потенциал?

Бих искал да споделя личен опит, с който да илюстрирам идеята на Закона за размяната. През 2013 г. взех решение, че искам да отслабна и да започна да живея по-здравословно. Това наложи да се откажа от голям брой храни и напитки, с които бях свикнал, както и от редица удобни навици, и да ги разменя за дисциплинирано хранене, броене на калории и системни тренировки в залата. Изборът, който направих, не бе лесен, тъй като се отказах от редица любими неща и свободно време, но това бе цената, която избрах да платя. Благодарение на това отслабнах с 21 килограма и успях да вляза в нормите на здравословното тегло – факт, който се превърна в източник на голяма гордост и удовлетворение за мен.

Животът има много кръстовища – възможности да тръгнем нагоре или надолу. В тези пресечни точки ние правим избори. Можем да прибавим нещо към своя живот, или да извадим нещо, или да разменим едно нещо за друго. Максуел обръща внимание на факта, че най-успешните хора знаят кое от тези три неща да правят.

Нужно е да се учим да гледаме на размяната като на възможност за развитие. Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-трудни стават размените.

Разбира се, трябва да знаем също, и че не всички размени си заслужават цената. Някои хора избират да разменят брака или семейството си за кариера или пари. Това често са опустошаващи размени.

12. Закон за любознателността

Законът за любознателността гласи, че израстването се стимулира, когато питаме “Защо?”

Любознателните хора жадуват за знания. От една страна те проявяват любопитство – силно желание да знаят или научат нещо, а от друга изпитват удоволствие от ученето – радост от срещата с неизвестното.

Питайки “Защо?”, ние наливаме масло в огъня на въображението си, а това води до открития и отваря вратите към нови възможности. Стимулира ни да не се ограничаваме с познатото, а да търсим преживявания отвъд обичайното – към изключителното.

Любознателните хора не знаят граници. Те задават въпроси и са отворени и възприемчиви хора с нагласа на начинаещи, които не се притесняват да признаят, че не знаят всичко. Пълната противоположност на хората с подобна нагласа са всезнайковците, които не обичат да задават въпроси, а да дават отговори.

Джон Максуел предупреждава:

“Винаги, когато някой отговаря повече, отколкото пита, можете да сте сигурни, че е забавил растежа си и е изгубил огъня за личностно развитие.”

Максуел обръща внимание и на още нещо много важно – трябва да престанем да търсим правилния отговор. Има хора, които търсят правилния отговор на всеки въпрос, но това може да се превърне в проблем за тях. Хората на “единственото решение” се поставят в неблагоприятна позиция за учене и растеж, защото всеки житейски проблем често пъти има повече от едно решение.

13. Закон за примера

Законът за примера гласи, че е трудно да се усъвършенстваш, когато нямаш за следване друг модел, освен самия себе си.

Максуел счита, че личностното израстване без личен наставник може да ни отведе само донякъде. За да осъществим потенциала си и за да се превърнем в хората, които можем да бъдем – лидери, експерти, творци – ние се нуждаем от образци, които са пред нас по пътя и от които да се учим. Нуждаем се от хора за пример и модел за поведение.

Повечето хора, които решават да се развиват като личности, откриват първите си наставници на страниците на книгите. Те са прекрасно място, откъдето да се започне и чудесно място, откъдето да се продължи.

Но в някакъв момент ние следва да намерим и лични примери. Максуел дава описание на това как изглежда добрия наставник, за да можем да го разпознаем в нашите търсения:

• Добрият наставник е достоен пример;
• Добрият наставник е на разположение;
• Добрият наставник има доказан опит;
• Добрият наставник притежава мъдрост;
• Добрият наставник дава приятелство и подкрепа;
• Добрият наставник предизвиква промяна в живота на хората;

Максуел отправя и едно предупреждение. Той е на мнение, че докато търсим наставници и образци за подражание, някои хора ще изглеждат добре отдалече, но че щом ги опознаем, ще открием качества, на които не се възхищаваме. Това не бива да ни обезсърчава. Съществуват и почтени хора, които заслужават да бъдат уважавани и следвани и ако продължаваме да търсим, ще ги открием.

14. Закон за разширението

Законът за разширението гласи, че израстването винаги увеличава нашия капацитет.

Повечето експерти смятат, че обикновено хората използват едва 10% от мисловния си капацитет. Ако това е вярно, значи средностатистическият човек има огромен потенциал за развитие.

Но как да черпим от неизползваните 90%? Отговорът се крие в начина, по който мислим и в това, което правим.

По отношение на начина на мислене – ако искаме да увеличим капацитета си, трябва да преориентираме мисленето си за повече работа към мислене какво върши работа. Повечето работа не гарантира увеличаване на капацитета. Повече от същото обикновено дава повече от същото, а ние се стремим към нещо по-добро от това, което имаме вече.

Не вигаги повечето работа носи повече възвращаемост. Да се работи самоцелно повече означава да ценим усилието повече от ефективността. Нужна е промяна в мисленето, насочена към откриване на отговор на въпроса “Какво работи по-добре?”

По отношение на това, което правим – ако желаем да увеличим капацитета си, следва да престанем да правим нещата, които сме правили преди и да започнем да правим нещата, които можем и би трябвало да правим. Това изисква време.

Съгласно модела за придобиване на умения на Драйфус, ние израстваме постепенно, като от начинаещи преминаваме през няколко фази, за да станем експерти. Разширяваме постепенно зоната си на комфорт, учим и усвояваме нови неща и с всяко следващо ниво правим нещата, които всъщност би следвало да правим.

В това отношение си заслужава да се цитира една мисъл на Пабло Пикасо:

“Винаги правя това, което не мога да правя, за да се науча как да го правя.”

Джон Максуел акцентира на това колко важно е не просто да вършим нещо, а да вършим важни неща. При това – не просто от време на време, а всекидневно.

15. Закон за съдействието и приноса

Законът за съдействието и приноса гласи, че когато растем сами, ние сме способни да помагаме на другите да растат.

Не можем да дадем на другите нещо, което нямаме. Но ако сме работили здрави, за да научим или придобием нещо, имаме възможност да го предадем на другите. Когато човек расте, той придобива способност да дава своя принос за личностното развитие на другите.

Джон Максуел съветва да бъдем като река, а не като язовир.

Повечето хора, които поемат по пътя на личностното си развитие, го правят, за да подпомогнат себе си. Те са като язовир, в който постоянно се влива вода, но само за да бъде напълнен.

На свой ред реката тече. Тя отдава водата, която получава. Това следва да е правилната нагласа, когато учим и растем. Това изисква нагласа за изобилие – вярата, че ще продължаваме да получаваме.

Докато сме посветени на личностното развитие, ние никога няма да страдаме от оскъдица и винаги ще имаме много за даване.

Джон Максуел съветва да вземем решение да поставим другите преди себе си в нашите планове. Според него, преди всичко останало е нужно да поставим семейството си. И обръща внимание, че:

“Понякога на семената, които сеете, им е необходимо много време, за да пораснат. Но реколта винаги ще има.”

В резюме

Петнадесетте закона за израстването на Максуел са:

1. Закон за целеустремеността;
2. Закон за осъзнатостта;
3. Закон за огледалото;
4. Закон за размисъла;
5. Закон за постоянството;
6. Закон за обкръжението;
7. Закон за замисъла;
8. Закон за страданието;
9. Закон за стълбата;
10. Закон за каучуковия ластик;
11. Закон за размяната;
12. Закон за любознателността;
13. Закон за примера;
14. Закон за разширението;
15. Закон за съдействието и приноса.

Тези закони са ключови принципи в помощ на хората, които желаят да се развиват и да постигнат заложения в тях потенциал.

Прочети повече: Петте нива на лидерството на Максуел.