За всеки ръководител на организация е от полза, ако в ежедневната си работа по управление на организацията се опира на проверени принципи.
Принципите са полезни с това, че дават на ръководителя стабилни насоки за подходящо поведение и определят най-общо политиката за администриране на организацията.
Едни от първите принципи за управление са дефинирани още преди 100 години и стават известни като “14 принципа за управление на Файол”. Нека ги разгледаме.
14 принципа за управление на Файол
Анри Файол е френски инженер и един от изтъкнатите теоретици и практици на управлението от началото на ХХ век. Той е създател на т.нар. “Школа на административно управление” и автор на няколко важни концепции за управление, превърнали се в класически в наши дни.
През 1916 г. Файол публикува своя най-голям труд – книгата “Индустриална и обща администрация”. В нея той разкрива четиринадесет принципа за управление, които всеки мениджър на предприятие следва да спазва.
14-те принципа за управление на Файол са:
- Разделение на труда;
- Власт;
- Дисциплина;
- Единство на разпореждането;
- Единство на ръководството;
- Подчинение на личния интерес на общия;
- Възнаграждение;
- Централизация;
- Йерархия;
- Ред;
- Справедливост;
- Стабилност на състава на персонала;
- Инициативност;
- Единство на персонала.
Нека разгледаме по-подробно всеки от четиринадесетте принципа за управление на Файол.
1. Разделение на труда
Разделението на труда е принцип, който отвежда директно към идеята за специализация и разделение на властта в предприятието.
Целта е организацията да произвежда повече и по-качествено със същите усилия. Следователно, тя следва да въведе подходящо разделение на труда по основни функционални области, като например производство, търговия, счетоводство и т.н.
Специализацията, по думите на Файол, е сред онези естествени природни закони, които могат да се наблюдават както в света на животните, така и в човешките общности.
Файол счита, че специализацията следва да е факт за всички аспекти на организацията. Без да навлиза в детайли, както правят в това отношение представители на школата на научното управление като Тейлър и Гилбрет, Файол е на мнение, че разделението на труда трябва да има своите граници, определяни както от нашия опит, така и от здравия разум.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Власт
Властта е принцип, съгласно който ръководителите в организацията следва да имат правото да дават разпореждания и да изискват тяхното изпълнение.
Анри Файол разграничава два вида власт – официална (формална) власт, основана на заеманата длъжност, и лична (неформална) власт, основана на интелект, знания, жизнен опит и лидерски качества на мениджъра. Според него наличието на лична (неформална) власт е задължително допълнение към офоциалната власт на всеки първокласен мениджър.
Файол е категоричен, че властта е винаги тясно свързана с отговорността. И двете изискват от мениджъра да умее да взема решения и, при нужда, да налага съответните санкции. Всичко това е възможно, ако мениджърът притежава почтеност.
По този повод Файол отбелязва следното:
“Способността да се вземат решения се определя от развитието на морален, безпристрастен и твърд характер на ръководителя.
Отговорните решения винаги изискват известно мъжество. Добрият ръководител трябва да притежава решимост да взема отговорни решения и да предава на околните тази своя решимост.
За един ръководител от висш ранг залог за отсъствието на злоупотреба с власт се явява почтеността на неговата личност и високите му морални качества. Почтеността, както е известно, не се избира и не се придобива.”
3. Дисциплина
Дисциплината е принцип, който на практика означава подчинение, усърдие, активност и изразяване на уважение към ръководителя от страна на неговите сътрудници.
Файол допуска, че в различните организации дисциплината може да има различни проявления, но настоява, че тя се явява един от най-важните елементи на всяка организация. Независимо дали става дума за индивидуални или колективни трудови договори, всяка организация се нуждае от правила за работа и дисциплинираното придържане към тези правила.
Наличието на правила не снема отговорността от ръководителите да налагат, при необходимост, санкции от типа на предупреждение, глоба, временно отстраняване от работа, преместване на друга длъжност или уволнение.
4. Единство на разпореждането
Единството на разпореждането е принцип, съгласно който никой служител не бива да получава разпореждане от повече от един началник.
Според Файол, заповедите от двама или повече мениджъри се явяват източник на напрежение и конфликти сред служителите. При заповеди от повече от едно места се разрушават обичайните комуникационни канали. Създава се чувство на безотговорност сред служителите, които намират начин да се оправдават пред единия ръководител с разпорежданията на другия и обратно.
Само в някои конкретни случаи е подходящо висшият ръководител да прескочи някой мениджър и да даде директна заповед на негов подчинен. Това обаче не бива да е масова практика, тъй като двойната подчиненост води до негативни последници и нарушаване на нормалния ритъм на работа.
5. Единство на ръководството
Единство на ръководството е принцип, съгласно който хората, които работят за постигане на някаква цел трябва да спазват един план за действията, които предстоят да бъдат осъществени.
Този принцип за управление казва, че един подчинен трябва не само да има един ръководител, но и да изпълнява един план, който да не е в противоречие с плана, по който работи друг негов колега. Това за Файол е задължително условие за единство на действията, координация на усилията и съсредоточеност към целта.
В тази връзка Файол пише:
“Едно тяло с две глави и в животинския свят, и в социалния свят е чудовище, което обикновено не живее дълго.”
6. Подчинение на личния интерес на общия
Подчинението на личния интерес на общия е принцип, според който интересът на индивида или на групата не може да бъде по-важен и за сметка на интереса на цялото предприятие.
Файол обръща внимание, че един от най-големите проблеми в управлението е да се съгласуват личните или груповите интереси с тези на цялата организация.
Той пише следното:
“Невежеството, прекомерната амбиция, егоизма, мързелът, слабостта и други видове човешки страсти водят до това, че общите интереси отслабват и отстъпват място на личните интереси.
Това обстоятелство е източник на непрекъсната борба и противопоставяне в организацията.”
7. Възнаграждение
Възнаграждението е принцип, съгласно който трудът на персонала трябва да е справедливо заплатен и да удовлетворява както работника, така и работодателя.
Файол разглежда различните фактори, които определят възнаграждението на персонала, както и различните варианти за възнаграждение. Той обръща внимание на нематериалните стимули и изразява патерналистични възгледи относно производствените отношения:
“Извън всяко съмнение, успехът на предприятието се определя до известна степен от енергичността, образоваността, добросъвестността и постоянството на състава на персонала.
Собственикът на фирмата е длъжен да се грижи за здравето, силата, образованието, морала и стабилността на своя персонал.
Съответно, собственикът трябва да се грижи за подчинените си и извън работа… в рамките на предприятието, като съблюдава известно благоразумие и осторожност, стреми се към цялостно повишение на нивото на образованието им и при това – уважава личната им свобода.”
8. Централизация
Централизацията е принцип, според който централизацията и децентрализацията на властта трябва да са в съотношение, което е най-благоприятно за преприятието.
Разглеждайки въпроса за това каква организационна структура трябва да се използва в едно предприятие – централизирана или децентрализирана, Файол сравнява организацията с жив организъм. Според него, принципите за управление не бива да се налагат със сила в организацията, а да се прилагат прагматично, с оглед на ситуацията.
Файол пише:
“Централизация или децентрализация? Това е въпрос на мярка, въпрос за откриване на оптималното за дадена ситуация решение.
Всичко, което води до усилване на ролята на работниците в предприятието, е децентрализация. Централизацията спомага за отслабване на тази роля.”
9. Йерархия
Йерархията е принцип, според който трябва да има ясен път, по който преминават съобщенията от “горе-надолу” и “отдолу-нагоре”.
Йерархията свързва всички нива на подчиненост – от най-висшите до най-низшите.
За да се подпомогне контрола и да се избягва загубата на време, Файол предлага да се използва система за делегиране на права и отговорности на подчинените. По този начин един проблем може да бъде решен успешно, без да се напускат пределите на определено йерархично равнище.
10. Ред
Редът е принцип, според който предварително се определя мястото, което всеки и всичко имат в предприятието.
Файол има предвид както “материален ред” – намиране на правилно място за всяка вещ в предприятието, така и “социален ред” – намиране на правилно място за всеки човек в предприятието.
Редът трябва да се разпространява навсякъде – в складовете, в производствените халета, в различните отдели. По отношение на социалния ред Файол настоява на максимата, че “всеки работник трябва да има свое място и всеки работник следва да се намира на правилното място”.
Всичко това на свой ред е свързано със създаване на подходяща организация на работа и подбор на персонал за съответните длъжности. Файол е привърженик на създаването на ясна органиграма на предприятието, на която нагледно да се вижда общата картина с персонала, както и различните отдели и работещите в тях хора.
11. Справедливост
Справедливостта е принцип, съгласно който в организацията се съчетават доброжелателност и правосъдие.
Файол счита, че подобна комбинация от доброжелателност и правосъдие позволява да се постигне една умерена степен на строгост в разпорежданията, без това да изключва предаността на работниците и добрата им воля в работата.
За да е справедлив един ръководител, той на свой ред трябва да притежава здрав разум, опит и добродушност.
12. Стабилност на състава на персонала
Стабилността на състава на персонала е принцип, съгласно който служителите трябва да бъдат задържани на една и съща длъжност за по-продължително време.
Този принцип има отношение към планирането на работна сила, усъвършенстване на методите за управление и текучеството. Той казва следното:
“Нестабилността (високото текучество) на персонала е особено характерно за големите концерни. Нестабилността на персонала е едновременно и причина, и следствие за лошата работа на предприятието.”
Файол смята, че с цел да се минимизира текучеството, на новите работници трябва да се дава изпитателен срок за запознаване с работата и привикване към новата обстановка. Едва след това те трябва да бъдат наети за постоянно.
13. Инициатива
Инициативата е принцип, според който инициативността на работниците трябва да се поощрява, защото така се превръща във важен стимул на поведението.
Файол отбелязва следното:
“Ръководител, който умее да използва инициативността на подчинените си, стои много по-високо от ръководител, който не е способен на това.”
Инициативата обезпечава мотивация и удовлетворение от труда. Файол вярва, че на работниците следва да се предостави възможност за максимална инициатива, чрез делегиране на съответните правомощия. Според него, мениджърът трябва да пожертва част от егото си и да даде възможност на подчинените си да получат подобно удовлетворение от труда.
14. Единство на персонала
Единството на персонала е принцип, съгласно който сред работещите трябва да има хармония и общ дух, които следва да се създават и развиват.
Файол рязко осъжда тези ръководители, които се придържат към принципа “Разделяй и владей”. Според него, подобна мениджърска практика е тежък грях към предприятието.
Файол казва следното:
“Да се всява раздор сред подчинените е недостойно дело, което е присъщо на бездарниците.”
Талантливите мениджъри имат нужда от координирана подкрепа от усилията на всички служители, за да може да се постигат набелязаните цели без създаване на ревност между хората и без нарушаване на хармонията в производствените отношения.
В резюме
14-те принципа за управление на Файол са:
- Разделение на труда;
- Власт;
- Дисциплина;
- Единство на разпореждането;
- Единство на ръководството;
- Подчинение на личния интерес на общия;
- Възнаграждение;
- Централизация;
- Йерархия;
- Ред;
- Справедливост;
- Стабилност на състава на персонала;
- Инициативност;
- Единство на персонала.
Управленските принципи на Анри Файол днес звучат логично и близо до ума. В контекста на времето, в което са били формулирани, а именно преди 100 години, тези принципи са били сериозна новост.
Поради това не е случайно, че Файол е считан за родоначалник на идеи, които нямат аналог в теорията и практиката на мениджмънта към този момент.
Прочети повече: Анри Файол. Биография и идеи.
