Какво точно правят или не правят “идеалните” компании – преуспяващите, великите, най-добрите?
На тази тема е посветен бестселърът “Създадени вечни” на Джеймс Колинс и Джери Порас. И въпреки, че книгата е публикувана през 1994 г. и е с фокус върху крупни корпорации, нейните открития са любопитни за изучаване и в наши дни, при това от ръководители на далеч по-скромни организации.
Колинс и Порас излагат дванадесет популярни мита за “идеалните” компании и ги развенчават чрез мащабно емпирично проучване, в обхвата на което попадат фирми като Sony, 3M, American Express, Boeing, Ford, General Electric, Procter & Gamble, Philip Morris, Wal-Mart и много други. Въпросните митова витаят в умовете на много мениджъри и предприемачи, но се оказва, че не са особено благонадеждни.
Нека разгледаме тези митове.
Мит 1: За създаване на велика компания е нужна велика идея
Погрешно.
В действителност, да създадеш една компания с “велика идея” може да се окаже лоша идея. Много малко от “идеалните” компании са били създадени на базата на велика идея.
Всъщност, някои от тях са стартирали без никаква конкретна идея, а други са започнали с провали. “Идеалните” компании често са имали слабо начало, но на финала са се оказали победители.
Мит 2: “Идеалните” компании се нуждаят от велики и обаятелни ръководители
Погрешно.
В действителност, обаятелният, велик ръководител е нещо абсолютно ненужно за “идеалната” компания и може да окаже пагубно влияние в дългосрочен план. Редица от най-забележителните ръководители в историята на изследваните организации не съответстват на представата за забележителен и харизматичен лидер.
Тези ръководители са съсредоточили усилията си не върху това да бъдат велики, а да създадат стабилна организация с устойчиви фундаменти.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Мит 3: Преуспелите компании съществуват главно и най-вече, за да максимизират печалбите
Погрешно.
В действителност, “идеалните” компании нямат за основна цел “максимизиране на печалбата”. “Идеалните” компании преследват различни цели и правенето на пари е само една, но не непременно основната от тях.
Да, преуспяващите компании се стремят към печалба, но в същото време следват една ключова идеология – зад правенето на пари стоят същинските ценности на организацията и чувството за целенасоченост към някаква голяма, космата, дръзка цел.
Мит 4: “Идеалните” компании споделят общ набор от “правилни” основни ценности
Погрешно.
В действителност, за да бъде една компания “идеална”, не е нужно да се придържа към “правилен” набор от ценности. Критичната променлива не е фирмената идеология, а в каква степен компанията вярва в идеологията си и колко последователно я следва и вплита във всичко, което прави.
Мит 5: Единствената константа е промяната
Погрешно.
В действителност, “идеалната” компания следва основополагащата си идеология с почти религиозно постоянство и много рядко я променя. Основните ценности на организацията формират солидна основа и не се влияят от временни тенденции и мода. В някои случаи основните ценности остават непокътнати цели 100 години.
Въпреки това, следвайки основната си идеология, “идеалните” компании демонстрират мощен стремеж към развитие, благодарение на който се променят, но без компромис с постоянните си ценности.
Мит 6: Компаниите гиганти никога не рискуват
Погрешно.
“Идеалните” компании може да изглеждат консервативни и праволинейни, но в действителност те не се страхуват от риска и преследват големи, космати, дръзки цели.
В критични исторически моменти “идеалните” компании се възползват много разумно от рисковани и предизвикателни ситуации, за да надделеят над конкурентите си.
Мит 7: “Идеалните” компании предлагат страхотни възможности за работа на абсолютно всички кандидати
Погрешно.
В действителност единствено хората, които “пасват” точно на основната идеология и стандартите на “идеалната” компания, ще я определят като “страхотно място за работа”.
Тези компании имат ясни позиции и категорични стремежи. Един кандидат за работа или попада на точното място, или няма да се справи в подобна фирма.
Мит 8: Успелите компании осъществяват най-силните си ходове благодарение на комплексно стратегическо планиране
Погрешно.
В действителност някои от най-силните си ходове “идеалните” компании осъществяват под формата на експерименти, възползване от ситуации и полезни случайни грешки.
В този смисъл “идеалните” компании имитират биологичното развитие на видовете, по подобие на концепцията на Чарлз Дарвин в “Произход на видовете”.
Мит 9: Компаниите трябва да наемат външни ръководители, за да стимулират фундаментална промяна
Погрешно.
В действителност практиката показва, че в “идеалните” компании повишенията стават “отвътре” и почти не се привличат външни мениджъри.
Това развенчава мита, че значима промяна и свежи идеи не могат да дойдат от вътрешни хора.
Мит 10: Най-успешните компании концентрират усилията си за “надскачане” на конкуренцията
Погрешно.
В действителност, преуспелите компании концентрират усилията си главно в “надскачане” на самите себе си. Успехът и надделяването над конкурентите по-скоро са плод на непрекъснатия стремеж към усъвършенстване.
Това напомня на принципа “кайзен” (безжалостна критика и непрекъснато усъвършенстване), залегнал дълбоко в основата на ценностната система на компания като Toyota, например.
Мит 11: Не може хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло
Погрешно.
В действителност, “идеалните” компании не поставят условието “Или-или”. Те откзват да избират между стабилност или проггрес, култова лоялност или индивидуална автономия, консервативна практика или големи, космати, дръзки цели.
Вместо това, “идеалните” компании търсят трета алтернатива – ситуация, при която могат да получат и едното, и другото, без да им се налага да избират измежду две принципно добри неща.
Мит 12: “Идеалните” компании придобиват забележителни качества благодарение на своите писмено формулирани визии, мисии и цели
Погрешно.
В действителност, въпреки, че писменото формулиране на визия, мисия и основни цели може да е от голяма полза, това е само една от хилядите стъпки, които следва да се извървят, за да се превърне една компания в “идеална”.
