12 принципа на производителността на Емерсън

Как да се постигне по-висока производителност и ефикасност в работата на една организация?

Много съвременни мениджъри търсят отговор на този въпрос. Любопитното е, че преди повече от 100 години фирмените ръководители са търсели същия отговор… и може би са го намерили!

Под името “12 принципа на производителността” от един век насам е известен набор от правила в помощ на собственици и мениджъри на компании в търсенето на по-висока ефикасност на труда.

Нека разгледаме тези принципи.

12 принципа на производителността

Дванадесетте принципа на производителността са формулирани от Харингтън Емерсън (1853-1931) – бизнесмен и консултант, представител на различни английски концерни в САЩ и последовател на школата на научното управление, която доминира в бизнеса в началото на XX век.

По това време други ярки представители на школата на научното управление, като Фредерик Тейлър, съпрузите Гилбрет и Хенри Гант, обръщат внимание най-вече на техническото и производствено приложение на принципите на научния мениджмънт.

Харингтън Емерсън подхожда различно. Той се интересува по-скоро от човешката дейност и начините тя да бъде по-производителна и ефикасна.

Емерсън е критично настроен към установените към този момент манталитет и порядки за извършване на работа в американските организации и заявява:

“Ако внимателно разгледаме една американска организация, независимо от това, каква ще бъде тя — правителствена (армия, флот, гражданско управление) или обществена, железопътна или параходна, просветна или религиозна, търговска или индустриална — тя винаги ще бъде непроизводителна и често дори позорно непроизводителна.”

За да се реши този проблем, Харингтън Емерсън предлага дванадесет принципа на производителността, които излага през 1912 г. в своята едноименна книга “Дванадесет принципа на производителността” (“Twelve Principles of Efficiency”).

Дванадесетте принципа на производителноста на Емерсън са:

1. Точно поставени идеали или цели;
2. Здрав разум;
3. Компетентна консултация;
4. Дисциплина;
5. Справедливо отношение към персонала;
6. Бърз, сигурен, пълен, точен и постоянен отчет;
7. Диспечеризация;
8. Норми и разписания;
9. Нормализиране на условията;
10. Нормиране на операциите;
11. Писани стандартни инструкции;
12. Възнаграждение за производителност.

Близо двеста компании от онези години възприемат принципите на Емерсън, в резултат на което постигат по-висока производителност в работата, а работниците се сдобиват с по-високи заплати.

Нека разгледаме по-подробно дванадесетте принципа на Емерсън за производителността.

1. Точно поставени идеали или цели

Първият принцип на производителността е свързан с необходимостта от точно поставени идеали или цели.

Не е възможно една организация да постигне висока производителност, ако основните й цели, към които се стреми, са погрешно зададени.

За да илюстрира фаталното въздействие върху ефикасността на зле определените цели, Емерсън привежда следния пример:

“Когато била замислена железопътната линия от Петербург до Москва, инженерите посетили император Николай I и най-почтено го попитали през кои места да мине линията.

Императорът взел молив и линийка, прекарал от Петербург до Москва права линия и казал: „Ето ви, господа, посоката“. И линията струвала по 337 хил. долара за миля, а тя е дълга около 400 мили.

А във Финландия, където строежът се ръководел от група знаещи инженери, железопътната линия струвала по 23 хил. долара за една миля.”

Емерсън счита, че всеки отговорен мениджър трябва ясно да формулира своите идеали, които да не са в противоречие с поне една част от принципите на производителността и упорито да ги въвежда в своето предприятие, навсякъде да ги проповядва и да ги внушава на всички свои подчинени от горе до долу по йерархическата стълбица.

Тогава подобна организация ще получи висока индивидуална и колективна производителност.

2. Здрав разум

Този принцип означава:

• да се създаде творческа, съзидателна организация;
• да се разработят щателно здрави идеали, за да се провеждат след това в живота;
• да се разглежда постоянно всеки нов процес не от най-близката, а от най-висшата гледна точка;
• да се търсят специализирани знания и компетентен съвет отвсякъде, където могат да се намерят;
• да се поддържа отгоре до долу основа на справедливостта – от основните проблеми, към незабавното разрешаване на които е призван здравият разум от най-висок ред.

Или, за да се осигури висока производителност, Емерсън проповядва по-високо ниво на разбиране на организационните проблеми от страна на по-висшите нива на управление.

3. Компетентна консултация

Третият принцип за повишаване на производителността е свързан с получаването на компетентни съвети във важни ключови ситуации от организационния живот.

Емерсън посочва, че някои от най-важните проблеми на производителността в организациите се разрешават набързо, по вдъхновение и личен усет на мениджърите, но не и чрез следване на компетентни насоки. Той посочва че компетентната консултация трябва от горе до долу да пронизва всяко предприятие и да е основата за вземане на важни решения.

Но истински компетентен съвет не може да излиза само от един човек. Ние сме обкръжени от всички страни от естествените закони на света – закони, които са ни от една страна само частично известни и сведени в система, и от друга страна частично на никого неизвестни.

4. Дисциплина

Четвъртият принцип на производителността е дисциплината, в съответствие с който организацията трябва да създава планове и да функционира в съответствие с тях, а не според прищевките или настроението на даден ръководител.

Емерсън казва:

“Навсякъде, където и да погледнеш, цари такава непроизводителност във всички отношения, че само последователно прилагане на принципа на дисциплината дава много големи резултати.”

Енерсън обръща внимание на факта, че организация без дисциплина е възможна и това явление се среща постоянно в производството. Възможна е и дисциплина без организация, това се наблюдава непрекъснато в животинския свят. Но човекът познава най-високите идеали: при най-малко отслабване на организацията резултатите от многовековния прогрес загиват, както при земетресение. Който загуби дисциплина, за него няма спасение. Неустойчивите човешки организации, включително и организацията на семейството, се държат на дисциплината.

И затова дисциплината е един от основните принципи на производителността и този принцип трябва непрестанно, енергично и постоянно да работи за осъществяването на високи норми на лично и колективно поведение.

5. Справедливо отношение към персонала

Този принцип на производителността означава, че мениджърите в организацията трябва да се отнасят честно и справедливо към работещите.

Емерсън отбелязва следното по този повод:

“Администрацията е задължена да знае нуждите и желанията на работниците и да се съобразява с тях; тя трябва да се вслушва и в техните препоръки с производствен характер.”

Един от най-щекотливите въпроси, които пораждат спорове между ръководство и служители, е въпросът със заплащането. Емерсън отделя сериозно внимание на тази тема, като пояснява, че разглеждането на този въпрос е все едно да се борави с най-опасното взривно вещество, за което е достатъчна и най-малка искра, най-малко сътресение, за да разруши цялата постройка.

Емерсън предлага на организациите да изготвят справедливи системи за оценка и възнаграждение на труда, които обективно и балансирано да отразяват приносите на служителите за общата производителност.

6. Бърз, сигурен, пълен, точен и постоянен отчет

Целта на отчета е увеличаване броя и интензивността на предупрежденията, за да постъпват в организацията такива сведения, каквито иначе не получаваме чрез сетивата си.

Харингтън Емерсън провежда следния пример:

“Ако налеем в парния котел вода, запалим под него огън и затворим всички клапи, ще се получи нещо много по-опасно от нажежения ръжен. Този котел не дава никакви външни признаци, предупреждаващи приближаването на катастрофата.”

Отчетът има за цел да победи времето. Той ни връща в миналото, дава ни възможност да надникваме в бъдещето.

Емерсън акцентира на важността от изготвянето на отчети за производствените разходи. Според него, съвременното управление на производството изисква голяма точност за отчитане на производителността на разходите, а за да се постигне подобна точност, е важно организацията да разработи свои собствени формули, в които като променливи да се заложат перата на разходите, които формират себестойността.

Администраторът не може да познава положението в своето предприятие, докато отчетните данни не го информират относно всяка функция или операция на променливите от формулата на себестойността.

7. Диспечеризация

Седмият принцип на производителността посочва какво следва да се прави на всяка машина, в резултат на предварително разработен план и график, с който е запознат работникът.

Разработването на план или график позволява една по-голяма работа да бъде разбрана и осъзната по ясно чрез изпълнението й на по-малки стъпки и етапи.

Емерсън акцентира на това по следния начин:

“Голямото се обхваща и се разбира по-лесно от малкото.”

Най-прекрасен и най-съвършен пример на диспечеризация е редът в храненето на здравия човек, като се започне от момента, когато той поднася храната в устата, и се свърши с възстановяването на разрушените вътрешни тъкани. Съзнателно ние усещаме само приятния вкус на храната, а целият великолепно организиран по-нататъшен път, по който всяка молекула от изяденото стига до своето крайно назначение, остава незабележим.

Практиката показа, че е по-добре да се диспечеризира дори работа, за която няма разработени норми, отколкото да се нормира работата, без да се диспечеризира.

8. Норми и разписания

Нормите позволяват да се измерят точно всички недостатъци на производителността и разумно да се работи за намаляване на загубите.

При разработване на нормите, Емерсън съветва да се вземе предвид компетентността на работниците, след което да им се даде такова оборудване и да се разположат по такъв начин, че те да са в състояние, без да употребяват допълнителни усилия, да изработват 6 пъти, 7 пъти, а дори и по 100 пъти повече, отколкото сега.

Или, нормите не бива да са такива, че да водят до увеличение на производителността в краткосрочен план, но с цената на трайна дългосрочна умора и изтощение на работниците.

В тази връзка, Харингтън Емерсън заявява следното:

“Ние вече сме разрешили частично, а в бъдеще безусловно трябва да разрешим докрай главната задача на човечеството — постоянно да се увеличават резултатите и непрекъснато да се намаляват усилията.”

Изработването на рационални трудови норми изисква точен хронометраж на всички операции, а от администратора се иска да вложи цялото си умение, от физика, антрополога, физиолога и психолога — всичките си знания; изискват се безгранични знания, ръководени, направлявани и въодушевявани от вярата, надеждата и съчувствието към човека.

9. Нормализиране на условията

Деветият принцип на производителността твърди, че е нужно норнализиране на условията в организацията, т.е. всички сгради, съоръжения и елементи на околната среда трябва да са така построени и подредени, че работниците да са в състояние да постигат зададените им цели по един нормален начин.

Това се постига чрез внимателно планиране на производствените условия, в които след това се извършва самото производство.

Неслучайно Емерсън насочва, че:

“За да живее действително пълноценен живот, на всеки индивид се предоставят само два възможни начина: или да се приспособи към обкръжението, или да приспособи обкръжението към себе си, да го нормализира съобразно своите потребности.”

За да се постигне нормализиране на условията, са нужни теоретични норми. Ако в организацията няма теоретични норми, към които да се придържа в своята дейност, няма как да пристъпи и към изготвяне на планове за нормализиране на условията.

Затова и Емерсън пита:

“Какви резултати се опитваме да постигнем в индивидуалния живот, в заводското производство, в националното развитие?

Не изразходваме ли твърде много време и пари, не разпиляваме ли своите сили?

Нормализираме ли условията така, че да не се разпилява времето, да не се харчат безразборно пари, за да не отиват напразно усилията?”

10. Нормиране на операциите

Десетият принцип на производителността указва, че работата на машините, движенията на операторите им, транспорта на материалите и готовата продукция – всичко следва да е предварително планирано, за да се постигат определените цели.

Графично изобразен, производственият план в едно предприятие напомня разклонено дърво. Всеки лист, т.е. всяка отделна операция, трябва да се намира на определеното й място; всяко клонче трябва да има определена дължина и на съответно място да се съединява с голям клон, а тези големи клони да се присъединяват към главния ствол на определени, строго пресметнати интервали.

Реализирайки заложената в зародиша сила, осъществявайки природния идеал на дървото, стволът се разраства нагоре и встрани; но има и обратен поток — поток от слънчева светлина и въглерод, който листата улавят и отправят по сърцевината до самите корени.

Заводските операции трябва да протичат от материал към готово изделие, но трябва да има и план за работа, който да изхожда от предполагаемата изработена част, и от нея да се насочва към отделните операции, т.е. да се движи в обратно направление.

Харингтон Емерсън казва следното в тази връзка:

“За каквато и дейност да се касае, ако предварителното планиране влиза в нея като постоянен елемент, като твърд навик, всички трудности отстъпват неизбежно пред търпението и упоритостта на изпълнителите.”

11. Писани стандартни инструкции

Писмените стандарти трябва да се комуникират към хората, които ще ги изпълняват. Очакваната ефикасност и производителност ще дойде тогава, когато всички дейности в организацията се извършват с помощта на писмени стандарти за работа.

Ето какво смята Емерсън:

“За да може едно производствено или друго предприятие действително да напредва, необходимо е не само да се вземат под внимание всички успехи, но и грижливо, системно да се документират.”

Когато в организацията се изготвят писмени стандарти за работа, това е по своята същност кодификация на правилата и практиката за работа в предприятието. Всички тези закони, обичаи и практически прийоми трябва да се изследват щателно от компетентни и висококвалифицирани служители, а след това изложени в писмен вид.

В противен случай, ако липсва писмено документиране на инструкции за работа, всеки е свободен да тълкува произволно как следва да се работи.

12. Възнаграждение за производителност

Дванадесетият принцип на Емерсън твърди, че повишението в производителността трябва да води до ползи за всички съпричастни за това лица, за да продължават те и занаред да поддържат ефективната работа.

С други думи, служителите трябва да получават определена форма на възнаграждения за постигане на по-висока производителност, тъй като организацията в крайна сметка получава финансови ползи от това.

Харингтън Емерсън посочва, че подобен принцип за възнаграждаване влиза в противоречие с начина, по който са свикнали да разсъждават хората на твърда работна заплата или надница:

“Принципът на възнаграждение за производителността се смята за справедлив решително за всякаква работа, освен работата на надничарите.

Решително навсякъде, освен в най-многобройната класа, т.е. при наемните работници, ние виждаме ясно отношението между личната производителност и заплащането или наградата. “

Или, Емерсън защитава личната инициатива и проактивност на отделния служител и препоръчва по-производителните работници да получават повече.

В същото време, ето какъв е неговият съвет по отношение на заплащането:

“За да се даде на работниците справедливо възнаграждение за производителността, необходимо е предварително да се определят точни трудови еквиваленти. Не е толкова важно колко високо ще се заплаща трудовият еквивалент, единицата на труда: важен е принципът.”

Работодателите и работниците могат да се споразумеят за минимално заплащане при максимален работен ден, против това не трябва да се възразява; но във всеки случай на всяка надница трябва да отговаря напълно определен и грижливо пресметнат еквивалент на труда.

“Да допуснем например, че е решено дневната норма на един зидар да се равнява на 400 тухли и за това се заплащат четири долара, а работникът няма право да нарежда повече от 400 тухли.

В такъв случай, ако работникът може, като използва съвременната техника, да нареди тези 400 тухли за един час, не го задържайте, след този час не му пречете да отиде в собствената си градина или при жената и децата си и нека други работници заемат мястото му през останалата част от деня.”

В резюме

Дванадесетте принципа на производителноста на Харингтън Емерсън са:

1. Точно поставени идеали или цели;
2. Здрав разум;
3. Компетентна консултация;
4. Дисциплина;
5. Справедливо отношение към персонала;
6. Бърз, сигурен, пълен, точен и постоянен отчет;
7. Диспечеризация;
8. Норми и разписания;
9. Нормализиране на условията;
10. Нормиране на операциите;
11. Писани стандартни инструкции;
12. Възнаграждение за производителност.

Според Емерсън, крайната цел на прилагането на дванадесетте принципа на производителността е да се отстранят загубите. Принципите са универсално разработени и за каква работа ще се прилагат те, няма никакво значение.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.