Човешкият мозък е сложно устроен и от дълги години се изучава щателно от биолози, психолози и невролози.
Науката напредва бавно, но сигурно в откритията си и в резултат на множество изследвания са формулирани правила за правилното му функциониране и подобряване на мисленето.
Такива са например 12-те правила на мозъка на Медина. Да ги разгледаме.
12 правила на мозъка
Дванадесетте правила на мозъка са формулирани от Джон Медина – молекулярен биолог от САЩ, който ги публикува в книгата “Brain Rules: 12 Principles for Surviving and Thriving at Work, Home, and School” през 2008 г.
12-те правила на мозъка на Медина са:
- Физически упражнения;
- Оцеляване;
- Невротрансмисия;
- Внимание;
- Краткосрочна памет;
- Дългосрочна памет;
- Сън;
- Стрес;
- Сензорна интеграция;
- Зрение;
- Пол;
- Изследователство.
Да разгледаме по-подробно дванадесетте правила на мозъка на Медина.
1. Физически упражнения
Физическите упражнения развиват силата на мозъка и следователно подобряват мисленето.
Нашите мозъци са част от човешките тела, които на свой ред са създадени, за да ходим всекидневно по 10-20 километра на ден. Така е преминавал животът на хората от памтивека до (почти) наши дни – в движение. Затова и Джон Медина съветва, че ако искаме да подобрим мисловните си способности, ние трябва да се движим.
Физическите упражнения и тренировки вкарват в мозъка кислород, който набавя глюкоза – източник на енергия, и кислород – попивач на токсичните електрони, отделящи се при разграждането.
Аеробни упражнения само по два пъти седмично намаляват наполовина риска от старческо оглупяване. Те намаляват също и риска от Алцхаймер с 60 процента.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Оцеляване
Има два начина да надделеем в безмилостната околна среда: да станем по-силни или да станем по-умни. И двата начина изискват адаптация.
Нашите мозъци са евоюлирали с течение на времето и днес ние имаме не един, а цели три мозъка в главите си. Започнали сме с “влечугов мозък”, който поддържа дишането и основните процеси, после сме прибавили “бозайнически мозък”, с който имаме чувства и емоции, и накрая сме добавили “човешкия мозък”, известен още като кортекс – третият и най-мощен човешки мозък, отговорен за мисленето. Тези три мозъка заедно формират т.нар. “триединен мозък” на човека.
Ние сме завладяли Земята, адаптирайки се към условията във външната среда, чрез непрекъсната поредица от промени. Слизаме от дърветата и заживяваме в саваните, когато рязка промяна в климатичните условия ни лишава от запасите от храна. Правим преход от четири крака към движение на два крака, а това на свой ред освобождава енергия за развитието на комплексен мозък.
Благодарение на това, мозъците ни се сдобиват с уникална човешка дарба – символно мислене. Благодарение на символното мислене можем да говорим и пишем, да творим изкуство и да иновираме.
3. Невротрансмисия
Мозъкът действа като мускул: колкото повече дейност извършваме, толкова по-едър и сложен става той. Неоспорим факт е, че това, което правим в живота, променя физическия облик на мозъка.
Това на свой ред променя невротрансмисията в мозъка. Различни негови зони се развиват с различни темпове при различните хора, поради което няма двама души, които да съхраняват или обработват една и съща информация по един и същи начин на едно и също място.
Така при различните хора възникват различни видове интелигентности. Много от тях не проличават при измерване с прихометрични тестове за IQ интелигентност.
Това не значи, че някои хора не са интелигентни. Ние хората разполагаме с много начини да бъдем интелигентни, чрез емоционална интелигентност, духовна интелигентност и т.н.
4. Внимание
Мозъкът е така устроен, че фокусира вниманието само върху едно нещо в даден момент. За качествена мисловна дейност е необходимо да се избягва вършенето на много задачи едновременно – мултитаскинг.
Също така, ние умеем по-добре да разпознаваме по-общи схеми чрез асоциации – прилики и взаимовръзки, – отколкото да запомняме детайли. Тук от голямо значение е емоционалната възбуда, с чиято помощ мозъкът учи много по-добре, отколкото просто като поглъща цифри, факти и информация, които сами по себе си могат да са скучни.
Показателен е фактът, че една аудитория има склонност да изключи десет минути след началото на беседата, но може да възвръща постоянно вниманието си, ако й се разказват кратки истории или се създават събития, богати на емоции.
5. Краткосрочна памет
Мозъкът има множество видове паметни системи. Една от тях следва четири стъпки за обработка на информация: кодиране, съхраняване, извличане и забравяне.
Информацията, която влиза в мозъците ни, се разцепва незабавно на фрагменти, които се разпращат до различни части на кортекса за съхранение. Установено е, че повечето събития, по които може да се съди дали нещо научено ще бъде запомнено, се случват през първите няколко секунди на ученето. Колкото по-детайлно, т.е. смислено и контекстуално кодираме нещо в първите моменти, толкова по-силен ще бъде споменът за него.
Джон Медина счита, че можем да увеличим шансовете си да си спомним нещо, ако възпроизведем онази обкръжаваща среда, при която за първи път сме вкарали това нещо в мозъка си.
6. Дългосрочна памет
Повечето спомени изчезват в рамките на минути, но онези, които успеят да прескочат периода на крехкост, укрепват във времето.
Нашите мозъци ни дават само приблизителен поглед върху реалността, защото смесват новото знание с минали спомени и ги съхраняват заедно като едно.
Можем да направим дългосрочната си памет по-надеждна, като и подаваме новата информация постепенно и я повтаряме систематично на определени времеви интервали. Затова и известната мъдрост твърди, че повторението е майка на знанието.
7. Сън
Мозъкът е в постоянно състояние на напрежение между клетки и химически вещества, които се опитват да ни приспят, и клетки и химически вещества, които се опитват да ни държат будни. Докато спи обаче, мозъкът изобщо не си почива.
Невроните в мозъка развиват активна ритмична дейност по време на сън – може би преповтаряйки онова, което сме научили и усвоили през деня.
Добрият сън е предпоставка за добра мисловна дейност. Доказано сънят подобрява работата по задачи, които включват различаване на визуални текстури, двигателни адаптации и двигателни секвенции. За конкретни видове интелектуални умения сънят е голям приятел на ученето.
Различните хора имат нужда от различно време за сън. Джон Медина обръща внимание на факта, че биологичната склонност към следобедна дрямка е универсална и че носи съществени ползи – по-вече бодрост и повишена концентрация след нея.
Загубата на сън, на свой ред, засяга вниманието, изпълнителската функция, работната памет, настроението, способността за логически разсъждения и дори моториката.
8. Стрес
Хроничният стрес, като например враждебната атмосфера у дома, нарушава опасно регулацията на системата в мозъка, създадена да се справя с краткосрочни предизвикателства, в резултат на което се отделят големи количества адреналин и кортизол.
В условията на хроничен стрес адреналинът издълбава по стените на кръвоносните съдове бразди, които могат да причинят инфаркт или инсулт, а кортизолът уврежда мозъчни клетки в хипокампа, намалявайки рязко способността ни да учим и запомняме.
Освен това, най-лошият вид стрес е чувството, че нямаме никакъв контрол над проблема и че сме безсилни да се справим с него.
Емоционалният стрес нанася огромни поражения върху продуктивността на работа и усвояването на нови знания. Един стресиран мозък не учи и не работи по същия начин, както един релаксиран, спокоен мозък.
9. Сензорна интеграция
Ние поемаме информация за дадено събитие чрез сетивата си, трансформираме я в електрически сигнали, разпръскваме ги до отделни части на мозъка и после реконструираме случилото се, възприемайки накрая събитията като едно цяло.
Сетивата ни са евоюлирали да работят заедно – зрението влияе на слуха, например. Това значи, че най-добре усвояваме информация, когато стимулираме няколко сетива наведнъж.
Джон Медина насочва, че миризмите имат необикновена сила да извикват емоции и спомени. Например, ако от автомат за продажба на продукти се носи мирис на шоколад, продажбите на шоколад се увеличават с 60%. А от фирма Starbucks не позволяват на служителите си да носят парфюм на работа, защото парфюмите се смесват със съблазнителния аромат на сервираното кафе и възпрепятстват потенциала му да привлича клиенти.
10. Зрение
Зрението превъзходжа всички други сетива и е най-доминантното ни сетиво, източващо половината ресурси на мозъка.
Зрителният анализ има много стъпки и изисква значителен мисловен ресурс. Онова, което виждаме е само онова, което мозъкът ни казва, че виждаме, и то не е сто процента точно.
Установено е, че ние учим и запомняме най-добре чрез визуални средства – картинки, а не чрез текст или говорени думи. Тази особеност на мозъка е свързана пряко с ефективността при изнасяне на презентация, например, когато количеството текст на екрана следва да се намали драстично за сметка на въздействащи изображения.
11. Джендър
Мъжките и женските мозъци са различни. X-хромозомата, от която мъжете имат по една, а жените по две – въпреки, че едната действа като резерва – е когнитивна “гореща точка”, в която са съсредоточени голям процент от гените, участващи в производството на мозъка.
Мъжките и женските мозъци се различават структурно и биохимично. Мъжете имат по-голяма амигдала и по-бързо отделят серотонин, например.
Респективно, мъжките и женските мозъци реагират различно на остър стрес. Жените активират амигдалата в лявото полукълбо и запомнят емоционалните подробности от дадено събитие. Мъжете използват амигдалата в дясното полукълбо и запаметяват сърцевината на преживяването.
Поради тези особености на мъжките и женските мозъци, звучи логично в организациите да се търси по-висока екипна ефективност чрез смесването на мъже и жени в екипа, за да се осигури повече гъвкавост и баланс в общата работа.
12. Изследователство
Ние сме велики изследователи по природа. В частност бебетата са образец на това как учим – не чрез пасовни реакции към околната среда, а чрез активни тестове посредством наблюдение, хипотеза, експеримент и заключение.
Този подход, който сам по себе си е научен, е възможен благодарение на определени части на мозъка – както от неокортекса, така и от лимбичния мозък.
Някои части от мозъка на възрастните остават пластични като при бебетата, така че можем да създаваме неврони, с чиято помощ да учим нови неща през целия си живот. Ученето през целия живот и ученето чрез действие в реална среда развиват мозъка и подобряват неговата дейност.
В резюме
Дванадесетте правила на мозъка на Медина са области, които имат пряко отношение към функционирането на мозъка и подобряване на неговата работа. Те почиват на множество изследвания и примери от живота.
Прочети повече: Как да доживееш до 100+ години по примера на дълголетниците от сините зони.
