Стратегическото управление е важен процес за всяка компания. То определя посоката на развитие на организацията и начините, с които тя ще постига целите си.
Неслучайно със стратегическо управление в една фирма обикновено се занимават или висшите мениджъри, или цели отдели по маркетинг и бизнес планиране.
Известни са десет школи за стратегическо управление – десет основни подхода, които показват как може да се създава стратегия. Да ги разгледаме.
10 школи за стратегическо управление
Десетте школи за стратегическо управление са категоризирани от Хенри Минцбърг и неговите колеги Алстранд и Лампел в книгата “Strategy Safari”, публикувана през 1998 г. Минцбърг е канадски професор по мениджмънт, популярен експерт и автор на редица модели за управление.
Минцбърг и колегите му правят анализ на най-влиятелните парадигми за стратегическо управление. Те считат, че всеки ръководител следва да има добро общо разбиране за десетте школи, за да може да управлява стратегически собствената си организация.
Десетте школи за стратегическо управление са:
- Школа на дизайна;
- Школа на планирането;
- Школа на позиционирането;
- Школа на предприемачеството;
- Школа на познанието;
- Школа на ученето;
- Школа на властта;
- Школа на културата;
- Школа на външната среда;
- Школа на конфигурацията.
Нека разгледаме по-подробно всяка от десетте школи за стратегическо управление.
1. Школа на дизайна
Школата на дизайна гледа на стратегическото управление като на процес на създаване – дизайн на нови идеи.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Компанията провежда вътрешен анализ, обикновено с помощта на SWOT анализ, за да дефинира силните си страни.
- Компанията се опитва да свърже силните си страни с изискванията на пазара.
- Подобен подход работи главно в стабилна пазарна среда, в която конкурентите не са в състояние внезапно да нарушат статуквото, т.е. компанията има време за адаптация.
Трябва да се отбележи, че провеждането на ефективен вътрешен анализ е възможно единствено в степента, в която компанията притежава обективно и задълбочено познание за самата себе си. По същият начин стоят нещата и с преценката на компанията за пазарната ситуация.
С други думи, при школата на дизайна самопознанието е лимитиращ фактор за ефективното стратегическо управление. Ако една организация не познава себе си или не използва познанието за себе си по подходящ начин, стратегическото й управление ще се провали.
Стратегическото управление чрез школата на дизайна се подпомага от реда, липсата на неясноти и простотата в организацията. В същото време, прекалената опростеност може да изкриви реалността, тъй като стратегическото управление включва множество променливи.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Школа на планирането
Школата на планирането гледа на стратегическото управление като на формален процес – строго планиране на всичко от А до Я.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Компанията създава подробен бизнес план за своето стратегическо развитие, от началото до края.
- През цялото време ръководството на компанията използва плана за вземане на решения.
- С плана под ръка, компанията разполага с ясна посока за развитие и непоколебимо се развива именно в нея.
Школата на планирането гледа на стратегията като на машина, която може да функционира безпрекословно чрез създаването и използването на формални правила и процедури.
Подобен подход носи със себе си определени плюсове – наличие на ясна посока за развитие, яснота по отношение на разпределението на ресурсите, контрол.
В същото време, следването на школата на планирането води след себе си определени рискове. Стратегията може да стане твърде статична. Възможно е да се развие т.нар. “групово единомислие” и дефицит на критическо мислене. В условията на динамична външна среда, стратегията в даден момент може да се окаже откъсната от реалността.
Ето защо, за да е успешен подходът, използван от школата на планирането, от критична важност са уменията на организацията да прогнозира и предвижда промени и тенденции във външната среда.
3. Школа на позиционирането
Школата на позиционирането гледа на стратегическото управление като на аналитичен процес – избор на позициониране на продукта с оглед на ситуацията на пазара и/или в бранша.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Компанията анализира конкуренцията на пазара, като преценява и собственото си позициониране на този пазар.
- Компанията използва инструменти за анализ като Петте конкурентни сили на Портър, Матрица на Бостънската консултантска група или дори принципи на изкуството на войната от Сун Дзъ, за да анализира и определи позиционирането си.
- Веднъж, когато анализът на пазара е извършен, се избира подходяща стратегия, която да подобри позиционирането на продукта на пазара.
Школата на позиционирането гледа на стратегическото управление като на наука. Тя осигурява систематичен подход към стратегията, с фокус върху фактите и икономическата логика. В този смисъл, тази школа е особено полезна в ранните етапи на разработване на стратегия, когато се анализират данни. Подходяща е за по-големи организации.
В същото време, по подобие на школата на планирането, школата на позиционирането възприема пазара за даденост и често не отчита бъдещи промени в него, като например навлизането на нови пазарни играчи или промяна в бизнес средата.
В това се крие и големият риск пред школата на позиционирането – пренебрегване на фактори като политика, култура, социални елементи, което води до неспособност да се предвиждат кардинални промени.
4. Школа на предприемачеството
Школата на предприемачеството гледа на стратегическото управление като на визионерски процес, който се създава и развива в главата на харизматичен предприемач.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Предприемачът има ясна визия и отлични лидерски умения.
- Предприемачът използва своята добра преценка за ситуацията и тенденциите.
- Компанията може да се развие до огромни мащаби, като примери за това са Apple на Стив Джобс, Facebook на Марк Цукърбърг и Amazon на Джеф Безос.
Школата на предприемачеството е най-приложима в малкия бизнес, който обаче се стреми да порасте. Обикновено малката фирма е изцяло под влиянието на своя основател, но дори и когато стане с размерите на голяма корпорация, присъствието на предприемача в нея може да е изключително осезателно и тя върви в посоката, която той зададе.
Школата на предприемачеството гледа на стратегическото управление като на комбинация от интуиция, мъдрост, опит и добра преценка. Лидер с вдъхновяваща визия може да помогне много на организацията си да се справи в трудни времена.
В същото време, лидерите-визионери понякога имат склонност да изпадат в крайности и отиват твърде далеч в преследване на мечтите си. Или, проблемът с школата на предприемачеството е свързана главно със самия предприемач. Той може да има страхотна визия за бъдещето, но също така може и да греши.
5. Школа на познанието
Школата на познанието гледа на стратегическото управление като на умствен процес, в който се разчита на креативност и психология.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Стратегическото управление представлява умствен процес, при който чрез психологически проучвания и други средства се прави опит да се надникне в главите на потребителите и да се постигне добро взаимно разбиране и доверие към компанията и нейните продукти.
- Когато е налице яснота относно потребностите на клиентите и тяхната перцепция относно продуктите на компанията, тази информация се използва за подобряване на ситуацията и по-доброто комуникиране на стойността от продукта.
Школата на познанието разглежда стратегията като когнитивен процес, а акцент върху креативните импулси в съзнанието на самия стратег – човекът, който изготвя стратегията.
Респективно, този подход има и основното ограничение, че му липсва достатъчно практическа приложимост отвъд концептуалната му рамка. Например, една по-сериозна и относително голяма компания не може да разчита само на психологически проучвания и абстракции.
6. Школа на ученето
Школата на ученето гледа на стратегическото управление като на развиващ се процес, в който се разчита на образованието и усвояването на ново познание.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Ръководството на компанията следи какво работи добре и какво – не толкова добре.
- Компанията прилага отново нещата, които работят добре – т.нар. “научени уроци” – с идеята, че те отново ще генерират добър резултат.
- Компанията също избягва да прилага нещата, които не работят добре (или които работят в полза на конкуренцията).
Школата на ученето се фокусира върху пътя, който е изминат в миналото и извлечените от това поуки, за да предложи път за развитие в бъдещето. Това е нож с две остриета, тъй като понякога може да доведе до неприятни резултати.
Например, във времена на криза, когато външната среда се променя изключително рязко и драматично, уроците от старото време могат да се окажат напълно неприложими към новите реалности.
Следователно, школата на ученето следва да се използва в стратегическото управление главно когато компанията е стабилна и може да си позволи да работи на автопилот. Подходът е удачен за комплексни ситуации, в които се наблюдава плавна и непрекъсната промяна.
7. Школа на властта
Школата на властта гледа на стратегическото управление като на процес на преговори, в който решенията за стратегията се вземат от хората с власт в организацията. Това може да са собствениците на компанията и/или някои от нейните мениджъри.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Всеки с власт в организацията може да участва в нейното стратегическо управление.
- Колкото повече хора с власт са включени, толкова по-малка е съпротивата срещу стратегията.
- Това е важно, тъй като колкото по-голяма е една организация, толкова повече властови нива има в нея.
Школата на властта е подход, при който на стратегическото управление се гледа като на процес на преговори между хората в власт в организацията. Подобен подход е демократичен, защото дава възможност да се обсъдят различни гледни точки.
Слабите страни на школата на властта се крият в прекомерното политиканстване, което е възможно да се породи, което на свой ред води до прахосана енергия и разсейване на действията. В определени ситуации боричкането за власт може да постави организацията в положение да няма никаква стратегия и в подобни ситуации тя разчита основно на тактически маневри.
8. Школа на културата
Школата на властта гледа на стратегическото управление като на колективен процес, според който организацията притежава страхотен човешки и социален капитал. Позитивната организационна култура задава и съответната посока за стратегическо развитие на организацията.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- В стратегическото управление са въвлечени най-различни звена в рамките на организацията.
- На създаването на стратегия се гледа като на фундаментален колективен процес на сътрудничество.
- Главен акцент се поставя върху значението на социалните ценности, убеждения и култура при вземане на решения киаква да е стратегическата посока за развитие.
Школата на културата поставя на преден план социалните процеси в организацията. Решенията за стратегическо управление се вземат с оглед на ключовите ценности и убеждения на хората в организацията.
На свой ред, подобен подход има ограничението, че може да е твърде общ и неясен при практическото формулиране на стратегия. Освен това, организационната култура понякога може да накара организацията да взема решения за запазване на статуквото, дори когато промяна в посоката на развитие е крайно наложителна.
9. Школа на външната среда
Школата на външната среда гледа на стратегическото управление като на реактивен процес, според който стратегията на организацията е отговор на предизвикателствата на нейната външна среда.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Компанията провежда анализ на външната среда, обикновено с помощта на PEST анализ, за да определи какви са предизвикателствата на ситуацията, в която се намира – икономически, политически, социални и технологични.
- Компанията се опитва да реагира на предизвикателствата на външната среда, като ги свърже със своите силни страни и ключови компетенции.
Школата на външната среда е тясно свързана с концепцията за приспособяването, която взаимства от биологията – процес на приспособяване на организмите към различните условия на средата в рамките на своето еволюционно развитие.
В същото време, този подход често води до неясноти в практическото разработване на стратегията. Той по същество отрича проактивния стратегически избор на организацията и я обрича единствено на адаптация, което не е особено реалистично.
10. Школа на конфигурацията
Школата на конфигурацията гледа на стратегическото управление като на процес на трансформация, според който стратегията на организацията следва да се конфигурира, т.е. настрои, от една към друга позиция и от един тип решения към други.
Как протича процесът по стратегическо управление:
- Компанията първоначално разполага с конкретен микс от организационни елементи, които я изграждат – структура, системи, ценности, стил на управление, служители, способности.
- Компанията решава да разруши текущото стабилно състояние на нещата, за да премине към нов тип мислене, нов тип работа и да преследва нови цели.
- По този начин, организацията се конфигурира отново и отново, формирайки всеки път нов набор от ценности, за да постига желаните резултати.
Школата на конфигурацията акцентира на контекста на ситуацията, както и на нуждата от постоянна промяна. Устойчивото развитие се редува с периодична промяна и трансформация.
Ограничението на този подход се крие в самото възприемане на реалността. До голяма степен всичко зависи от начина, по който организацията възприема нуждата от промяна, като понякога такава може да не е наложителна или да се налага, но в друга посока.
В резюме
Десетте школи за стратегическо управление, класифицирани от Минцбърг, Алстранд и Лампел, са:
- Школа на дизайна;
- Школа на планирането;
- Школа на позиционирането;
- Школа на предприемачеството;
- Школа на познанието;
- Школа на ученето;
- Школа на властта;
- Школа на културата;
- Школа на външната среда;
- Школа на конфигурацията.
Познанието за десетте школи може да е полезно за всеки ръководител, който разработва стратегия. То предлага цялостно разбиране на процесите по стратегическо управление, както и насочва към конкретни стратегически подходи.
Прочети повече: Модел 5P за създаване на стратегия на Минцбърг.
