В съвременната турбулентна бизнес среда се развиват устойчиво онези организации, които се адаптират по-успешно към промените във външната среда.
Това е присъщо на т.нар. “учещи организации”, които улесняват обучението на своите членове и непрекъснато се трансформират.
Нека разгледаме кои са десетте измерения на учещата организация – десет насоки за създаване на “учеща” организационна култура, която насърчава ученето и развитието над всичко останало.
10 измерения на учещата организация
Десетте измерения на учещата организация са формулирани от Едгар Шайн – авторитетен експерт по организационна психология от САЩ, който ги публикува за първи път в своята книга “Organizational Culture and Leadership” през 1985 г.
Според Шайн, организациите оцеляват само ако развият способността си да учат. Учещата се организация отдава приоритет на ученето пред други иначе важни неща като производството или продажбите.
Шайн счита, че за да се превърне една организация в “учеща”, в нея трябва да се изявява силно лидерство от страна на висшите ръководители, насочено към управление на динамичните процеси, свързани с изграждане на подходяща организационна култура.
С други думи, лидерството е източникът на ключовите ценности, които се утвърждават и изповядват в организацията. Лидерството е главният двигател за организационна промяна. И отново лидерството може да допринесе (или не) в силна степен по отношение на оформянето на “учеща” култура.
Едгар Шайн извежда следните 10 измерения на учещата организация:
- Проактивност;
- Ангажимент за учене в името на ученето;
- Положителни предположения за човешката природа;
- Вяра, че околната среда може да бъде управлявана;
- Отдаденост на истината чрез прагматизъм и въпроси;
- Положителна ориентация към бъдещето;
- Ангажимент за открита и пълна комуникация;
- Ангажимент към културното многообразие;
- Отдаденост на системното мислене;
- Вяра, че културният анализ е ефективен обектив за разбиране и подобряване на света.
Да разгледаме малко по-подробно всяко от десетте измерения на учещата се организация.
1. Проактивност
Проактивността е първото измерение на учещата организация на Шайн.
Проактивното разрешаване на проблеми е критично умение, което помага на ръководители и служители да развият култура на учене. Вместо да очакват пасивно някой друг да разреши проблем или да им даде указания как да се справят с него, хората следва активно да се опитват да се справят с проблема, действайки в своя кръг на влияние. Опитвайки автономно различни решения и мислейки самостоятелно върху всякакви възможности, хората научават най-много.
Подобен извод е в унисон и с поуките на т.нар. “Пирамида на ученето”, която определя “правенето на нещата” като най-ефективен метод за учене и усвояване на нови знания и умения.
Задача на лидерите в организацията е да стимулират проактивност сред всички нейни членове.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Ангажимент за учене в името на ученето
Ангажимент за учене в името на ученето е второто измерение на учещата организация на Шайн.
Както стана ясно по-горе, в дългосрочен план успехът на една организация зависи от способността за учене на нейните мениджъри и служители. И именно тук често се появява препъникамък – в редица успешни организации хората надяват “розовите очила” и започват самодоволно да смятат, че са най-добрите, че работата им е на върховно ниво и че не допускат никакви грешки.
В много случаи това не е така. Шайн счита, че в учещата се организация следва непрекъснато да се затвърждава ангажимент към ученето, а от текущите грешки и провали да се извличат поуки. Според него, ако хората в организацията са твърде самодоволни, способността им да учат спира, при това когато имат най-голяма нужда от нея.
Задача на лидерите в организацията е да стимулират ангажимент за учене в името на ученето.
3. Положителни предположения за човешката природа
Положителните предположения за човешката природа са третото измерение на учещата организация на Шайн.
Учеща организация няма как да съществува, ако ключовите й ръководители са хора, които застъпват Теорията X на Дъглас Макгрегър и считат, че хората по природа са немотивирани и не обичат да работят.
Вместо това, Едгар Шайн твърди, че лидерите на учещи организации трябва да са дълбоко убедени, че служителите искат да учат. Служителите биха поискали да учат обаче, само ако работят в справедлива и мотивираща среда, в която са задоволени базисните им потребности.
Освен това, Шайн акцентира на идеята, че учещите организации нямат нужда от героични лидери с голямо его, а от учещи се лидери, които са отворени към новите знания и се вслушват в съветите на служители-експерти, т.е. хора с експертна власт.
Лидерите в организацията трябва да вярват в хората и в това, че те ще искат и ще могат да учат, когато им се предоставят нужните ресурси и психологическа свобода.
4. Вяра, че околната среда може да бъде управлявана
Вярата, че околната среда може да бъде управлявана е четвъртото измерение на учещата организация на Шайн.
Учещите организации и техните ръководители трябва да са със силен вътрешен локус на контрол, т.е. да вярват, че могат сами да променят статуквото. Управлението на обстоятелствата на външната среда е от решаващо значение за превръщане на организацията в учеща се.
В описанието си на това четвърто измерение Едгар Шайн посочва, че организациите, в които доминират фатализъм и убеждения, че всичко, което се случва е резултат най-вече на късмет, съдба или е предопределено от хора и организации с по-голяма власт, не оцеляват в бързо променящата се конкурентна борба.
Лидерите в организацията трябва да вярват, че че околната среда може да бъде управлявана.
5. Отдаденост на истината чрез прагматизъм и въпроси
Отдадеността на истината чрез прагматизъм и въпроси е петото измерение на учещата организация на Шайн.
Тъй като конкуренцията е огромна, а външната среда се променя все по-често, е възможно в един или друг момент организацията да не разполага с подходящия човек, който да даде отговор на даден проблем.
Ето защо, Шайн счита, че учещата се организация трябва да е гъвкава в начина, по който учи и да търси истината чрез комбинация от начини – научни методи, емпиричен опит и експерименти в контролирана среда.
Лидерите в организацията трябва да се примирят със собствената си липса на знания и подобно на Сократ, който заявява “Аз знам, че нищо не знам”, да търсят истината чрез прагматизъм и въпроси.
6. Положителна ориентация към бъдещето
Положителната ориентация към бъдещето е шестото измерение на учещата организация на Шайн.
Когато външната среда стане турбулентна, най-доброто допускане е да се действа с ориентация към бъдещето, а не към миналото или дори към настоящето. Едгар Шайн счита, че най-добрата ориентация в подобна ситуация е някъде между далечното бъдеще и близкото бъдеще.
Въвеждането на нови технологии и експериментирането с нови възможности са примери за позитивна промяна и практическа реализация на това измерение на учещите организации.
Задача на лидерите в организацията е да запазят и насърчават положителна ориентация към бъдещето от страна на мениджърите и служителите в нея.
7. Ангажимент за открита и пълна комуникация
Ангажиментът за открита и пълна комуникация е седмото измерение на учещата организация на Шайн.
Организационната култура на учене следва да е основата на схващането, че обмяната на двупосочна и прозрачна комуникация е от ключово значение.
В идеалния случай, комуникацията в организацията следва да тече по различни канали, чрез които всеки отделен служител може да се свързва с останалите. Шайн подчертава, че откритата комуникация следва да е ограничена до информация, свързана с естеството на работните задачи, с цел да се избягват конфликти от междуличностно естество.
Задача на лидерите в организацията е да имат ангажимент за открита и пълна комуникация.
8. Ангажимент към културното многообразие
Ангажиментът към културното многообразие е осмото измерение на учещата организация на Шайн.
Едгар Шайн изтъква, че културното многообразие в рамките на една организация стимулира креативността, творчеството и начина, по който служителите се справят с неочакваните ситуации, които възникват в работната среда.
Следователно, задача на лидерите в учещите се организации е да осигурят разнообразие в екипите, добра междукултурна комуникация и разбирателство.
9. Отдаденост на системното мислене
Отдадеността на системното мислене е деветото измерение на учещата организация на Шайн.
Системното мислене е свързано с преодоляване на простата линейна причинно-следствена логика. То излиза все по-ясно на преден план в свят, който е вътрешно сложен и взаимосвързан, според Едгар Шайн.
Това значи, че повечето събития имат множество причини за своята поява и е нужно системно мислене с помощта на конкретни данни и работещи модели, за да бъде организацията направлявана ефективно в нужната посока.
Лидерите в организацията следва да се посветят на насърчаването на системно мислене на хората – анализ, който оценява всички части, които са взаимосвързани и които от своя страна съставят различните ситуации.
10. Вяра, че културният анализ е ефективен обектив за разбиране и подобряване на света
Вярата, че културният анализ е ефективен обектив за разбиране и подобряване на света е десетото измерение на учещата организация на Шайн.
В учещитете организации съществува убеждението, че анализирането на собствената организационна култура е необходима част от обучението и развитието. За да направят ученето трайно и устойчиво, лидерите в организацията трябва да гледат критично на себе си, на собственото си поведение и начините, по които неволно допринасят за проблемите.
Само така те могат да коригират собственото си поведение и да допринесат за подобряване на ефективността и ефикасността на работните процеси. Това изисква искреност и смелост.
Вярата, че културният анализ е ефективен обектив за разбиране и подобряване на света, е напълно възприет в методологията Lean, например.
В резюме
Десетте измерения на учещата организация на Шайн са:
- Проактивност;
- Ангажимент за учене в името на ученето;
- Положителни предположения за човешката природа;
- Вяра, че околната среда може да бъде управлявана;
- Отдаденост на истината чрез прагматизъм и въпроси;
- Положителна ориентация към бъдещето;
- Ангажимент за открита и пълна комуникация;
- Ангажимент към културното многообразие;
- Отдаденост на системното мислене;
- Вяра, че културният анализ е ефективен обектив за разбиране и подобряване на света.
Организациите оцеляват само ако развият способността си да учат.
Прочети повече: Модел за организационна култура на Хенди и Харисън.
