Едно от правилата за провеждане на делови разговор или работна среща, което спазвам с голямо постоянство, е никога да не сядам с лице срещу прозореца, особено ако събеседникът ми е седнал с гръб към него.
Причината за това е, че ако събеседникът ми е седнал с гръб към прозореца, светлината идва иззад него и влиза право в очите ми.
Това ми пречи да виждам добре лицето на човека, с които разговарям и да следя внимателно неговото невербално поведение, най-вече мимиките на лицето му, както и погледа му.
Видеото по-долу илюстрира ефекта на заслепяване от светлината на прозореца:
Съветът ми е по време на делови разговор или среща така да подбираш мястото си, че светлината на прозореца да не идва фронтално в очите ти.
Ако ти си домакин на подобен делови разговор или среща, лесно можеш изпълниш това, като промениш разположението на мебелите или столовете в стаята.
А ако не си домакин на срещата, а си поканен и ти предложат да седнеш именно на най-неприятното място – с лице към прозореца, просто огледай стаята, в която се намираш и без притеснение предложи да се преместиш на друг стол, например под ъгъл 90 градуса спрямо събеседника ти, в случай че той вече е седнал с гръб към светлината на прозореца.
Това ще ти позволи да следиш по-прецизно невербалното поведение на събеседника си и всички онези сигнали на лицето му, които ще ти подсказват как се развива срещата – мимики, поглед, усмивки, сигнали за интерес или досада и т.н.
Прочети повече: Правило 7-38-55 за междуличностна комуникация на Мехрабян.
